Хвърлям съвършено хубави неща в кошчето, вместо да ги дам на нуждаещите се 😌😏 Звучи безсърдечно? 🤔😒 Причината не е това, което си мислите 🤔🙊 Нека поговорим за това в статията по-долу 👇
Преди две години реших да продам рокля, която дъщеря ми носеше само веднъж на училищно парти. После рязко порасна и роклята й стана малка. Цената беше символична.
Една жена се обади и каза, че скоро ще дойде. Изчакайте я. Чаках вкъщи шест часа. Накрая на вратата се позвъни.
Влязоха жена, момиче и баба им.
– Може ли да го пробвам?
– Да, разбира се.
Докато момичето пробваше роклята и майката гледаше, бабата попита дали може да използва тоалетната. Насочих я към банята. Не можех да кажа не, нали?
Спомням си, когато показахме апартамента за продажба, всеки друг купувач трябваше да отиде до тоалетната.
Чувам баба ми да отива в кухнята, след като е отишла до банята. Мисля, че ще ми дадат парите, ще се сбогуват и ще си тръгнат. Но те не си тръгват. Баба започва да отваря кухненските шкафове. Тя е на 55 години, дъщеря й е на 30, момичето е на 10.
– Искаш ли малко? – питам.
Мама ми дава сметката, искам да затворя вратата. Но тогава баба започва да оглежда всичко в залата. „Каква е тази статуя? И какво е това килимче? А книгите? Мога ли да ги видя?“
Казвам, че бързам.
Те си тръгват.
Тази случка беше капката, която преля чашата, след която реших да не продавам и давам нищо друго.
Преди това имаше случай със семейство с ниски доходи, които приеха неща, но след това с ехидна усмивка ми казаха, че нещата са евтини и съседите им дават Lacoste.
Спомням си също: жената взе роклята като дарение, мислеше, че вече съм затворил вратата, стои до асансьора, звъни на мъжа си и казва, че докато има кръгли глупаци, тя ще изглежда добре. Нека купуват и харчат парите и тя ще го носи.
Тези случаи ме отблъснаха от филантропията.
През 90-те и началото на нулевите години сестра ми и аз наваксвахме неща от братовчедите ми, по-заможните съседи, богатите приятели на брат ми. Изпрахме го, изгладихме го, обличахме го и му се наслаждавахме.
Сега имам правило: купувайте само това, което ще носите. В малки количества. Всички неща трябва да се поберат в две или три чанти. Ако са повече, това означава, че сред тях има недолюбвани и неудобни. Пуснати пари.
Нещата, до които ръката не достига, отиват на парцали. Избърсано, изпрано и изхвърлено без пране и сушене. Удобен.
Много пъти съм чувал от приятелите си: „Нося само 10% от това, което държа в гардероба си.“ „Трябва да отделя един ден, да изпера всичко, да го изгладя, да го снимам и да го пусна в продажба.“ „За две години, само две продажби, много хора ме молят да даря неща, които все още не са продадени.“
Нямам нужда да танцувам с такива неща. Това е загуба на време.
Уча се от японците да правя с малко.
