„Момче и шимпанзе растат заедно? 🤯🐵👦 Звучи странно, нали?“ Тогава вероятно не сте чували за този завладяващ експеримент, проведен през миналия век. 🧪🔬 Резултатите шокираха всички! 😲 Всички подробности са разкрити по-долу в статията. 📖🔍👇
Преди почти 90 години беше проведен изключително противоречив експеримент – такъв, който продължава да предизвиква дебат и до днес.
Една от централните фигури в тази история беше Уинтроп Келог, психолог, който в края на 20-те години на миналия век търсеше новаторска теза, която да утвърди името му в научния свят. Той винаги е бил очарован от случаите на така наречените деца Маугли – човешки деца, отгледани от животни, които по-късно се борят да се интегрират отново в човешкото общество.
Келог размишлява как да изследва взаимодействието между животно и човешко дете в контролирана среда. Ясно е, че изпращането на бебе в дивата природа е изключено, така че той измисли различен подход – да доведе животно в човешко домакинство. По това време Келог и съпругата му Луела току-що посрещнаха сина си Доналд. Намирането на подходящото животно обаче не беше лесна задача.
През 1931 г., когато Доналд беше на десет месеца, семейство Келог успяха да се сдобият с женско шимпанзе на име Гуа от изследователския център на Йейл. Само на 7,5 месеца Гуа беше почти на същата възраст като техния син.
Двойката се ангажира да отглежда Гуа и Доналд като равни, третирайки ги като братя и сестри. И двамата имаха собствени креватчета с постелки, бяха облечени в детски дрехи и играеха с играчки. Дори им бяха предоставени хигиенни инструменти и учебни материали.
Гуа се адаптира бързо към новата си среда. Тя предпочиташе да спи в креватче и се разочароваше, когато й отказаха матрак. Уинтроп забеляза, че тя се развива по-бързо от Доналд – бързо се научи да пие от чаша, да използва лъжица, да посяга към предмети и дори да отваря врати.
Този бърз напредък обаче не беше изненадващ. Шимпанзетата имат по-кратък живот от хората, средно 40-45 години, и достигат пубертета на четиригодишна възраст – много по-рано от хората, които обикновено навлизат в юношеството на около 13-14 години.
В рамките на шест месеца Гуа следваше прости инструкции и изразяваше нуждите си ефективно. Въпреки това тя се бореше със задачи като използване на гърне или боравене с молив. Не е изненадващо, че тя също не показа способност да говори.
Когато Доналд порасна и започна да развива езиковите си умения, се случи нещо неочаквано – вместо това той започна да имитира Гуа. Той копираше нейните звуци и движения, вместо да напредва с човешка реч.
Този резултат разтревожи семейство Келог. Само десет месеца след началото на експеримента те решават да спрат, заключавайки, че едно човешко дете би имитирало маймуна много по-лесно, отколкото едно шимпанзе може да се адаптира към човешкото поведение.
Експериментът на Келог стана широко известен и предизвика интензивен дебат. Някои похвалиха изследването му за неговите прозрения за развитието и наученото поведение, докато други го критикуваха за етичните последици – както по отношение на сина му, така и на шимпанзето.
През 1933 г. Келог и съпругата му публикуват книга, в която описват своите наблюдения, разглеждайки сложната връзка между наследствеността и околната среда. Малко се знае обаче за по-късния живот на Доналд. Що се отнася до Гуа, тя беше върната в изследователския център, но трагично почина година по-късно поради пневмония.
Десетилетия по-късно експериментът остава ярък пример за етичните дилеми в научните изследвания.
