„Вчера внукът ми за първи път опита иглички от лиственица — и това ме върна направо в детството ми…“ 🌿 Хапвахме всичко, което предлагаше природата — цветя, корени, горски плодове, дори див лук край реката. Не беше за глад. Беше за любопитство, свобода и радост. 🌱 Опитвали ли сте някога нещо само за да видите какво е? Проверете статията за пълната история — това е носталгично пътуване, което си струва да предприемете.👇
Вчера внукът ми опита иглички от лиственица за първи път – и той ги хареса. Връщаше поток от спомени от детството ми, когато изследвахме и ядехме всякакви диви растения и билки просто за забавление.
Има толкова много истории, които мога да разкажа за това време. Първото, което идва на ум, е за растение, което наричахме „дини“, въпреки че всъщност беше просто вид трева от пивна мъст.
Растеше край пътя и не ни интересуваше колко е прашен или мръсен. Ще го грабнем с голи ръце, може би ще издухаме мръсотията и ще го изядем без да се замисляме.
Не бяхме гладни – не ставаше въпрос за нужда от храна. Това беше просто нашият начин да опознаем света около нас. Опитвали ли сте някога да опитате висулка или да оближете студена метална шейна, само за да видите какво е? Искахме да опитаме всичко.
Когато люляците и акациите цъфтяха, ние им ядохме цветята. Специално търсихме цветя от люляк с пет венчелистчета — те се смятаха за късметлии и специални.
Хапнахме и млади кленови издънки и цветове от сладка детелина.
Долу по реката в заливните полета растеше див лук. Бяха по-вкусни и сладки от тези на пазара. Ако ги намерим, щяхме да се нахраним и да донесем малко вкъщи, за да ги използва майка ни в пайове.
Друг любим беше конският киселец – кисел и освежаващ, ядяхме го често.
Едно нещо, което наистина обичах, бяха плодовете от нощница. Ядохме само напълно узрелите черни. Имаха странен, но запомнящ се вкус.
Спомням си и дивите вишни от пионерския лагер, в който ходех всяко лято. Бяха много по-сладки от купените от магазина череши и винаги се промъквахме по една шепа, когато никой не гледаше.
Царевицата беше друго забавно лакомство – ядяхме я сурова и използвахме люспите, за да правим малки кукли.
Офиката беше част както от нашите закуски, така и от нашите занаяти. Щяхме да ги изядем и също да ги нанижем на колиета и гривни. Сигурен съм, че ако ги бяхме запазили всички, щяха да се простират на повече от километър.
Веднъж дори опитах корен от тръстика. Още помня този вкус. За да го вземем, щяхме да гребем с лодката си в тръстиката и внимателно да извадим една от корените.
Тръстиката расте в мътна вода, така че трябваше да почистим добре корена, преди да го разрежем. Вътре имаше бели нишки, които на вкус приличаха на грис — меки и деликатни.
Опитвали ли сте някога корен от тръстика?
Разбира се, обичахме и диви ягоди и череши. Устата ни щяха да потъмнеят от соковете, но нямахме нищо против. Накара ни да се смеем и да се усмихваме.
Това са само малка част от многото неща, които намирахме и опитвахме, докато играехме навън. Природата беше нашата детска площадка – и нашият килер.
