🌲 Имало едно време благородниците препускали на коне през толкова чисти гори, че човек можел да яде от земята — какво се случи? Днешните гори са разхвърляни, обрасли и почти невъзможни за преминаване. Причината се крие в това как спряхме да се нуждаем от гори – и как това промени всичко. Любопитно защо са били безупречни? Цялата история в тази статия 👇
Според последните данни една държава в момента е водеща в света по размер на горската площ, като почти половината й земя е покрита с дървета. Но такива големи гори трябва да се грижат. Ако не са, те бързо обрастват, стават трудни за преминаване и дори могат да започнат да се разпространяват в близките райони сами.
Ето защо работата на лесовъдите – хората, които бдят и се грижат за горите – все още е много важна. Разгледахме защо съвременните гори сега са пълни с храсти и паднали клони, въпреки че в миналото са били чисти и дори използвани за лов на коне.
В дните, когато горите бяха основен източник на храна, строителна дървесина и дърва за огрев, те изглеждаха много различно. В онези времена е било обичайно за благородниците в Европа да ходят на лов на кон през гората. Книгите често описват сцени, в които ловци преследват животни през открити горски пътеки с глутници кучета.
Това беше възможно, защото обикновените хора използваха гората внимателно. През Средновековието на селяните е било позволено да събират само малки клони и подпалки за своите огньове – всичко, което лежи на земята. Сеченето на дървета без разрешение беше строго забранено. Ако някой се опиташе, собствениците на земя бързо изпращаха пазачи да ги спрат. Така че горите бяха почистени от всичко, което можеше да пречи на ходенето или язденето.
Някои селяни също поддържаха близките гори чисти, но зимите им бяха много по-сурови, отколкото в Европа. Заради студа собствениците на земя често позволяваха на местните да събират дърва за огрев, но само при правила и понякога срещу заплащане. Мениджърите на горите избираха дървета, които бяха стари или растяха твърде близо едно до друго, и ги маркираха. Тогава селяните сами ги отсичаха и отнасяха. Те не похабиха нищо – дори клоните или дървените стърготини.
Има дори сцена като тази в известното стихотворение „Човек с крак“, където момче влачи запалки с шейна, докато баща му цепи дърва. Но по-дълбоките гори, далеч от селата, останаха недокоснати. С течение на времето те се напълниха с паднали клони и мъртви дървета, което ги направи много трудни за преминаване.
След революцията хората започнаха да използват други материали за отопление и строителство, така че не се нуждаеха от толкова много дърва за огрев. Промени се и работата на лесовъдите. Те се фокусираха най-вече върху разчистването на пътища и спирането на дърветата да растат на места, където не трябва. В наши дни хората не отиват в гората, за да оцеляват – те отиват там, за да си починат, да търсят гъби или да ловуват за забавление.
