Когато Хана се премести в първия си апартамент, тя нямаше много пари за мебели. По-голямата част от заплатата й отиваше за наем, така че тя се обърна към магазини за втора употреба и гаражни разпродажби, надявайки се да си създаде уютен дом, без да разорява банката.
Една събота сутрин тя забеляза стара дървена скрин в гаражна разпродажба, само на няколко пресечки от дома й. Скринът беше надраскан, тежък и явно беше преживял десетилетия на употреба, но струваше само 25 долара. Продавачът, възрастен мъж, дори й помогна да я натовари в багажника на колата си.
Дни наред скринът стоеше в спалнята й, без да го пипа. Накрая Хана реши да го почисти добре. Извади чекмеджетата едно по едно и избърса слоевете прах. Тогава забеляза нещо странно.
Долното чекмедже беше по-тежко, отколкото трябваше. Тя дръпна по-силно и, за своя изненада, чекмеджето излезе напълно. Зад него имаше скрито отделение.
Сърцето й заби, когато прокара ръка вътре. В жълто избледняла хартия беше увита малка тенекиен кутия. С треперещи ръце Хана я отвори и ахна. Вътре имаше колекция от бижута: стари пръстени, фини колиета и дори златен джобен часовник. Някои от тях изглеждаха антични, вероятно струваха хиляди.
Но това не беше всичко. На дъното на кутията лежеше пакет с писма, вързани с избледняла панделка. Пликовете бяха адресирани до „Маргарет“, а датите се простираха чак до 40-те години на миналия век. Хана внимателно разгъна едно от тях.
Думите бяха изпълнени с любов и копнеж. Това бяха писма от война от войник в чужбина, писани до съпругата му в родината. Всяко писмо говореше за надежда, оцеляване и мечти за завръщане, за да създадат семейство заедно.
Хана не можеше да повярва. Тя не държеше просто забравени бижута – тя държеше част от историята.
Решена да постъпи правилно, тя се върна в къщата, където беше купила скрина. Възрастният мъж отвори вратата, учуден да я види отново. Когато Хана му показа кутията, очите му се напълниха със сълзи.
Оказа се, че Маргарет е била неговата покойна майка. Писмата бяха от баща му, който никога не се беше върнал от войната. Бижутата бяха скрити отдавна, изгубени и забравени.
Хана настоя да си вземе кутията обратно. Възрастният мъж я прегърна силно и й прошепна, че току-що му е върнала най-ценната част от историята на семейството му.
Този шкаф за 25 долара стана безценен – не заради дървото и чекмеджетата си, а заради спомените, които носеше.
