Когато Ема отвори завесите си тази сутрин, тя изкрещя.
В малката й предградна градина, оградена от всички страни, стоеше огромен, черно като катран кон. Очите му блестяха в сутрешното слънце, а дъхът му замъгляваше въздуха. Той риташе тревата, сякаш мястото беше негово.
Ема живееше в центъра на тихо кварталче. Нямаше конюшни, ферми, нито полета на километри. И все пак, ето го.
Съседите дотичаха, когато чуха шума. Вдигнаха телефоните си и започнаха да снимат. Някой се пошегува, че е шега, но никой не можеше да обясни как кон, тежащ половин тон, просто се е появил в затворения двор на Ема през нощта.
Извикаха контрола по животните. Те примамваха коня в ремарке, мърморейки за „избягало добитък“, въпреки че нито едно ранчо не беше съобщило за изчезнал.
Това трябваше да е краят. Но не беше.
Защото на следващия ден Ема намери нещо в тревата, където беше стоял конят: полузаровена кожена чанта. В нея, увита в мушама, имаше купчина избледнели писма.
Тя седна на кухненската маса, ръцете й трепереха, докато четеше.
Писмата бяха от 1943 г. Бяха любовни писма, написани от войник до жена на име Маргарет – бабата на Ема. Почеркът беше елегантен, думите – сурови и отчаяни. Той беше обещал да се върне след войната, да се ожени за нея, да я отведе далеч.
Но последното писмо завършваше внезапно, с една зловеща фраза:
„Ако някога видиш черния кон, ще разбереш, че съм спазил обещанието си.“
Гърдите на Ема се свиха. Тя беше израснала, слушайки шепоти за „изгубената любов“ на баба си, за мъж, който никога не се беше върнал. Дядо й беше съвсем различен човек. Никой повече не говореше за войника.
Новината се разнесе бързо. Старите съседи си спомниха историите, разказвани от родителите им – за черния кон, който бродил из града през нощта, появявайки се винаги преди да се случи нещо важно.
Някои казваха, че е призрак. Други казваха, че е знамение.
Ема не знаеше на какво да вярва. Но онази нощ тя стоеше до прозореца си, взирайки се в мястото, където беше стоял конят, и стискаше крехките писма към гърдите си.
И в тишината й се стори, че чува: слабия звук от копита по паважа, заглушаващ се в далечината.
