Семейство Милър наследиха Чарли, сив папагал, от чичо Джордж, когато той почина. В началото птицата беше нещо ново — шумна, палава, понякога забавна. Чарли можеше да свири, да имитира телефона, дори да вика имената на децата.
Но след няколко седмици започна да казва нещо ново. Отново и отново, по всяко време, с груб, дрезгав глас:
„Не, спри! Моля те, не!“
Първоначално семейството се смееше. „Сигурно го е научил от някой филм“, въздъхна г-н Милър. Но Чарли не спираше. Той крещеше фразата по време на закуска, мърмореше я през нощта, дори я шепнеше, когато в къщата беше тихо.
Думите започнаха да ги разтревожават. Г-жа Милър призна, че понякога се събуждаше в тъмното, убедена, че е чула гласа на чичо Джордж, който молеше за помощ.
Накрая, една вечер след вечеря, Чарли избухна в пристъп на махане с ръце и крещене. Той не само изкрещя фразата — добави и нещо ново:
„В мазето!“
Милърс замръзнаха.
Къщата на чичо Джордж, която бяха наследили, наистина имаше мазе. Място, където рядко ходеха, влажно и препълнено, пълно с кутии и стари инструменти.
Г-н Милър грабна фенерче. Сърцето му туптеше, когато отвори скърцащата врата. Чарли изкрещя отново от мястото си: „В мазето! В мазето!“
Семейството слезе по тесните стъпала. Отначало нищо. Само прах, паяжини, миризма на земя. Но после, в далечния ъгъл, видяха част от стената, която изглеждаше… странна. Тухлите не съвпадаха.
Дърпаха я и стената се разпадна лесно. Зад нея имаше скрито пространство – малка, тайна стая. А вътре имаше заключена метална кутия.
Когато я отвориха насила, те ахнаха. Пакетчета с пари. Стари фотографии. Документи, показващи, че Джордж е крил хиляди долари от един съмнителен бизнес партньор, който го е заплашвал преди години.
Полицията по-късно потвърди, че Джордж е бил под натиск, може би дори е бил нападнат. Папагалът беше уловил ужасените му думи, имитирайки последните му отчаяни молби.
Милърс седяха в шок. Чарли не беше просто „досаден“. Той беше ключът към разкриването на тайна, която чичо им беше отнесъл в гроба.
И онази нощ, когато къщата потъна в тишина, папагалът най-накрая също замлъкна. Сякаш знаеше… че посланието му най-накрая беше чуто.
