Когато Миа започна да излиза с Райън, веднага забеляза едно нещо: той винаги носеше една и съща кожена гривна. Тя не беше стилна или лъскава — просто обикновена кафява лента, износена от времето.
Първоначално тя помисли, че това е просто негова „особеност“. Но след няколко месеца заедно, тя осъзна, че той никога не я сваляше. Не я сваляше, за да се къпе, да спи, дори и на плажа.
Една вечер, докато готвеха вечеря, тя го подразни. „Скриваш ли нещо под нея? Знак на супергерой? Татуировка, която не е се получила добре?“
Райън се разсмя, но бързо смени темата.
Това я направи любопитна.
Няколко седмици по-късно планираха уикенд пътуване. Докато разопаковаха багажа в хижата, Миа случайно събори гривната от нощното шкафче. Закопчалката се беше разхлабила.
Когато я вдигна, забеляза нещо странно – вътрешната страна на кожата беше леко изгорена с инициали. „A + R“.
Сърцето й заби. „Райън… кой е А?“
Той замръзна, усмивката му изчезна. Дълго време не отговаряше. Накрая седна и тихо каза: „Беше Анна. Най-добрата ми приятелка в гимназията. Тя ми я даде, преди да… изчезне.“
Гърдите на Миа се свиха. „Изчезна?“
Райън кимна. „Изчезна след едно парти. Никога не я намериха. Полицията го нарече бягство. Но аз никога не повярвах.“ Той обърна гривната в ръцете си. „Обещах, че ще я нося, докато не разбера истината.“
Миа посегна към ръката му, без да знае какво да каже.
На следващата сутрин, докато разглеждаше околностите на хижата, Миа се загуби в гората. Краката й се удариха в нещо, заровено под листата – полузаровена дървена резба. Тя я почисти.
„А + Р, завинаги.“
Стомахът й се обърна.
Когато каза на Райън, той побледня. Застана на колене до дърворезбата и я проследи с треперещи пръсти. „Това беше нашето място“, прошепна той.
За първи път от години той свали гривната от китката си. Не защото беше престанал да спазва обещанието си, а защото знаеше, че търсенето не е приключило.
И сега Миа нямаше да го остави да търси сам.
