Когато къщата отсреща беше обявена за продажба, не мина много време, преди табелата „Продава се“ да бъде свалена. Но седмиците минаваха, а камион за преместване така и не дойде. Къщата остана тъмна, прозорците й затворени, а градината й обрасла.
На Сара й се струваше, че е изоставена.
До една вечер.
Тя миеше съдове, когато замръзна. Слаб, но ясен, носещ се в нощния въздух, беше звукът на пиано.
Бавни, натрапчиви ноти. Идващи от празната къща отсреща.
Първата й мисъл беше, че някой е проникнал в нея. Но музиката не беше случайно тропане — беше умишлена. Мелодията беше красива, но тъжна, от онези, които се запечатват в сърцето.
Любопитството надделя. Сара облече палто и пресече моравата. Колкото повече се приближаваше, толкова по-силна ставаше музиката. Входната врата беше заключена, прозорците – тъмни. Но отвътре пианото продължаваше да свири.
Сърцето й затупа, докато обикаляше къщата и намери странична врата, леко отворена. Тя я отвори, а пантите изскърцаха.
Музиката спря.
Дъхът й спря.
Вътре въздухът миришеше на прах и дърво. Една единствена стая беше слабо осветена от светлината на уличното осветление, проникваща през счупените щори. А в ъгъла стоеше пиано, клавишите му пожълтели от възрастта.
Нямаше никой.
Сара почувства тръпка по кожата си. Тя се приближи, погледът й преминаваше бързо през празната стая. Тогава го видя – отворен бележник на стойката на пианото. Страниците бяха пълни с ръчно написани ноти. И на първата страница, изписано с криви букви, беше името на баба й.
Баба й беше починала преди години.
Сара се отдръпна назад, сърцето й заби. Спомни си историите за това как баба й беше свирила на пиано в този квартал, когато беше млада. Но тя никога не беше знаела за тази къща, никога не беше знаела, че музиката е оцеляла.
Лек полъх от отворената врата разбърка страниците на тетрадката. За кратка секунда се чу слаб акорд, сякаш пианото свиреше само.
Сара си тръгна бързо, стискайки спомена. Никога повече не чу тази музика.
Но понякога, през нощта, когато вятърът беше подходящ, тя се кълнеше, че чува слабото ехо на тази мелодия, носещо се през прозореца й.
