Когато Майкъл се преместил в новия си дом, очаквал обичайните изненади: скърцащи подове, течащи тръби, може би някоя мишка. Това, което не очаквал, било да намери нещо, което блестяло в пръстта, докато засаждал домати в задния двор.
Първоначално помисли, че е просто парче метал. Но когато копа по-дълбоко, пръстите му се затвориха около златна халка. Сватбена халка.
Беше стара, надраскана, но гравировката отвътре все още беше четлива: „Завинаги, Л & Дж.“
Майкъл се намръщи. Той не беше женен и знаеше, че предишният собственик, по-възрастен вдовец на име г-н Картър, не беше споменавал нищо за изгубена халка.
Тази вечер любопитството надделя. Той провери документите за собственост. Къщата беше принадлежала на семейство Картър в продължение на десетилетия. Но преди това, през 60-те години, тя беше собственост на млада двойка: Леонард и Джулия.
Л & Д.
Майкъл почувства стягане в стомаха.
На следващия ден той попита съседите. Повечето хора бяха прекалено нови, за да си спомнят, но една възрастна жена, г-жа Донахю, се облегна на бастуна си и прошепна: „О, спомням си ги. Бяха толкова влюбени. Но Джулия изчезна, просто така. Един ден беше тук, на следващия ден я нямаше. Леонард никога повече не говори за това.“
Майкъл обърна пръстена в дланта си. Джулия ли го беше свалила? Загубила ли го беше? Или беше заровен умишлено?
Късно през нощта, неспособен да заспи, той се върна в градината с фенерче. Копа по-дълбоко на мястото, където беше намерил пръстена, почвата беше влажна и тежка. На няколко метра дълбочина лопатата му се удари в нещо твърдо.
Друг предмет.
Не беше бижу. Беше малка тенекиен кутия.
С треперещи ръце Майкъл я отвори. Вътре имаше стари фотографии – Джулия усмихната в градината, Леонард, който я прегръщаше – и писма, вързани с панделка. Последното писмо беше недовършено, мастилото му беше размазано, сякаш беше написано набързо.
„Ако някой намери това, нека знае, че аз никога не съм си тръгнала по своя воля…“
Майкъл седна, обгърнат от студения нощен въздух. Мистерията около изчезването на Джулия не беше просто клюка – тя беше заровена под краката му.
И сега, такава беше и истината, която чакаше да бъде разкрита.
