Трябваше да бъде обикновено пътуване.
Лила влезе в препълнения офис асансьор в 8:57 сутринта, с чаша кафе в ръка, притисната между уморени колеги и непознати, които превъртаха телефоните си. Въздухът миришеше леко на парфюм и хартия.
Асансьорът започна обичайното си изкачване – втори етаж, четвърти, шести. Някой кашля, друг оправи вратовръзката си. Всичко беше нормално.
Докато панелът над вратите не замига.
Вместо „10“, дисплеят показваше един-единствен символ: кръг с пречертана линия. Никой от тях не го беше виждал преди.
Асансьорът се разтресе и спря.
С дрънчене вратите се отвориха.
Всички вътре се наведоха напред, объркани.
Коридорът отвъд не принадлежеше на тяхната офис сграда. Той се простираше безкрайно, облицован с лющеща се тапет и бръмчащи флуоресцентни лампи. Пода беше покрит с избледнял, грозен зелен килим, а въздухът миришеше на прах и нещо метално.
„На кой етаж сме?“ промърмори някой.
Но когато погледнаха отново – коридорът се беше променил.
Една жена се закле, че е видяла коридор на болница, стерилен и бял, с носилки, наредени по стените. Друг мъж ахна, казвайки, че прилича на дома от детството му, само че изоставен. Лайла мигна силно – за нея не беше нито едното, нито другото. Тя видя библиотека, високи рафтове, простиращи се в сенките, пълни с книги, които шепнеха, когато ги погледнеше.
Групата се паникьоса. „Затворете вратите!“, извика някой.
Но вратите не се затваряха.
Асансьорът бръмчеше, сякаш чакаше да излязат.
Накрая един мъж отпред прошепна: „Показва ни това, което не искаме да видим.“
Останалите се обърнаха към него. „Какво имаш предвид?“
Той посочи панела над вратите. Странният кръгъл символ се беше променил. Сега се четеше: „-1“.
Въздухът стана по-студен.
Ръката на Лайла трепереше, докато натискаше бутона „затвори вратите“ отново и отново. Най-накрая вратите се затвориха и асансьорът се издигна рязко нагоре, сякаш се откъсваше от това място.
Когато вратите се отвориха отново, те бяха обратно в сградата си, на десетия етаж. Всичко беше нормално. Хората излизаха бързо, без да говорят, бледи и разтърсени.
Никой не споменаваше повече за това.
Но на следващата сутрин, когато Лайла влезе сама в асансьора, видя кръгът да мига отново.
И този път вратите започнаха да се отварят.
