Том винаги се смееше, когато хората казваха, че домашният любимец може да промени живота ти. За него златната му рибка Бабълс беше не повече от мълчалив спътник в стъклена купа. Той я хранеше, понякога потупваше стъклото и продължаваше деня си.
И тогава една вечер забеляза нещо странно.
Цветните камъчета на дъното на чашата не бяха разпръснати хаотично, както обикновено. Те образуваха групи, почти като малки шарки.
Том се наведе по-близо. „Странно“, промърмори той.
На следващата сутрин всичко отново беше различно. Този път камъчетата изглеждаха разположени по криви линии. Фигури.
Той нервно се усмихна. „Какво правиш там, Бабълс? Играеш на Тетрис?“
Но на третия ден Том едва не изпусна кафето си.
Камъчетата образуваха дума.
ЗДРАВЕЙ.
Той ги зяпна с широко отворени очи. Рибката махаше с опашка, плувайки лениво в кръг, сякаш нищо не се беше случило.
„Добре“, каза Том на глас. „Просто съм уморен. Това е… съвпадение.“
Но на следващата вечер, когато се върна от работа, стомахът му се сви от страх.
Камъчетата сега образуваха името му.
TOM.
Сърцето му туптеше, той грабна телефона, за да направи снимка. Но преди да успее да го направи, златната рибка прелетя през аквариума, разпръсквайки буквите.
Той почти не спа, мислите му се блъскаха.
На сутринта той отново се промъкна до аквариума. Камъчетата бяха пренаредени отново. Този път те образуваха думата:
ДВЕР.
Том мигна, объркан. „Врата? Каква врата?“
Като по сигнал, на вратата почукаха.
Той замръзна.
Погледна през прозореца, но не видя никого. Само плик, лежащ на верандата.
С треперещи ръце Том го вдигна и го разкъса. Вътре имаше един лист хартия, празен, с изключение на една дума, надраскана с небрежен почерк:
ЗДРАВЕЙ.
Той бавно се обърна към аквариума.
Мехурчетата плуваха в спокойни кръгове, камъчетата на дъното лежаха напълно неподвижно.
