Майкъл беше практичен човек. Той поправяше течащи тръби, затягаше разхлабени винтове и никога не вярваше в „странни истории”. Къщата му беше стара, да, но здрава. Затова, когато падна първата монета, той не й обърна никакво внимание.
Това се случи във вторник вечерта. Той четеше в хола, когато чу слаб звънки звук по дървения под. Когато погледна нагоре, не видя нищо освен неизменния мазилен таван. На пода обаче лежеше монета.
Тя не приличаше на никоя от монетите, които беше виждал досега. Тежка, тъмна и студена на допир, с изgraвиран странен символ – слънце, заобиколено от непознати букви. Той предположи, че това е някаква антикварна вещ, която е заседнала в гредите над главата му и с времето е паднала.
Но после падна още една монета. И още една. В продължение на няколко минути в стаята се чуваха леки метални удари, а пода блестеше от десетки монети.
Майкъл коленичи, за да ги събере, и пулсът му се ускори. Рисунките върху монетите бяха различни: животни, които никога не беше виждал, градове, които не познаваше, дати, които нямаха смисъл. На някои монети бяха отпечатани векове, на други – дати от бъдещето.
Обади се на своя приятел Том, учител по история. Том дойде с лупа и скептична усмивка. Но усмивката му бързо изчезна, когато разгледа монетите. „Те не фигурират в нито един каталог, който съм изучавал“, прошепна той. „Езикът… той дори не фигурира в записите.“
Майкъл трябваше да спре дотук. Трябваше да запечата стаята и да игнорира шума. Но любопитството не му даваше покой. Искаше да знае откъде са се взели.
Тази нощ, неспособен да заспи, той седеше в тъмната всекидневна. Точно в 3:12 сутринта таванът над него започна да се вълнува като вода, разбъркана от камък. Монетите започнаха да се стичат, а след това да се сипят като дъжд върху пода. И когато погледна нагоре, се появи още нещо.
Лице.
Слабо, призрачно, но без съмнение – това беше неговото собствено лице. Само че по-старо. Дълбоки бръчки бяха издълбани в кожата, очите бяха празни, пълни с познания, които той все още не притежаваше.
Призракът отвори уста, сякаш искаше да каже нещо, но не последва никакъв звук. Вместо това от устните му изпадна една монета и падна в треперещата ръка на Майкъл.
Той я обърна.
На нея с плашеща яснота беше изgraвиран профил – неговото лице. Не такова, каквото беше сега, а точно такова, каквото току-що беше видял на тавана.
По-старо. Уморено. Наблюдаващо го.
Майкъл се залюля назад и изпусна монетата. Когато тя падна с трясък на пода, лицето над него изчезна и таванът отново потъна в тишина.
Но монетите останаха. И в купчината пред краката му той ясно видя: стотици копия на една и съща монета. На всички беше гравирано лицето му.
А датите, изсечени върху тях?
Не минали векове. Не бъдещи години.
Само една дума.
„Край“.
