Майя свикна с ярките сънища. Често се събуждаше с ярки спомени — цветове, аромати и дори звуци. Но нищо не можеше да я подготви за сутринта, когато открива ягодов сок върху възглавницата си.
Сънят беше прост: тя беше в слънчево поле, ядеше свежи ягоди, чиято сладост оцветяваше устните й. Когато отвори очи, вкусът все още оставаше на езика й. Първоначално тя се разсмя. Докато не забеляза червените петна, размазани по калъфката. Лепкави. Реални.
Тя си каза, че вероятно е разляла нещо в съня си. Но следващата нощ доказа, че се е заблуждавала.
Сънува, че плува в океана. Солта я щипеше в очите, вълните се разбиваха в главата й. Събуди се, задушавайки се, с мокра коса, студени и мокри чаршафи, сякаш току-що беше излязла от водата.
Паника я обзе. Нещо се случваше. Нещо невъзможно.
През следващата седмица сънищата й ставаха все по-странни – както и последствията от тях. Тя сънува, че се разхожда в градината, и се събуди с мръсотия под ноктите. Сънува, че държи детска играчка, и открива в леглото си малко дървено конче. Видя сън за пожар… и се събуди, кашляйки, с бели дробове, изядени от дим.
Мая се опитваше да не заспива, страхувайки се от това, което може да се случи, ако заспи прекалено дълбоко. Кафе, енергийни напитки, дълги разходки по полунощ. Но умората винаги вземаше връх.
И сънищата ставаха все по-мрачни.
Една нощ сънува, че е в гората. Въздухът е студен и нещо се движи между дърветата. Чува някой да шепне името й. Когато се събужда, открива, че по пода на спалнята й са разпръснати листа и счупени клонки.
Друга нощ сънува, че стои пред непознат, висок мъж в черно палто. Той й подава писмо. Тя се събужда, стискайки го в ръцете си. Хартията е пожълтяла, мастилото е избледняло, почеркът е непознат. В него има само три думи:
„Не заспивай отново“.
Ръцете на Мая трепереха, докато го четеше отново и отново. Който и да беше – или каквото и да беше – този, който й се обръщаше чрез сънищата, това не беше случайно. Някой се опитваше да я предупреди.
Но най-лошото се случи, когато отново сънува, че се дави. Този път водата не изчезна, когато отвори очи. Тя се събуди, кашляйки силно, белите й дробове бяха пълни с течност. Чаршафите бяха мокри, гърдите й дишаха тежко, тялото й трепереше, сякаш я бяха извадили направо от океана.
Едва успя да стигне до пода, преди водата да се оттече, оставяйки я да се задушава от ужас.
Часове наред тя седеше, трепереше и гледаше оцапания килим, в който се беше впитала солената вода.
И тогава, малко преди зазоряване, тя разбра нещо.
По цялата стая имаше мокри следи.
Водещи от леглото й… към вратата.
