Това място винаги се е смятало за опасно.
Старият водопад в покрайнините на града — любимо място на туристите и тийнейджърите, но местните знаеха: направиш ли една крачка отвъд оградата — земята може да се срути.
Твърде хлъзгаво, твърде близо до ръба.
Анна дойде там за първи път със сина си.
Малкият Миша беше възхитен: водата бучеше, във въздуха се стелеше дъгова мъгла, всичко изглеждаше живо.
Той се смееше, тичаше напред, опитвайки се „да хване дъгата с ръце“.
С тях беше Рекс — старо куче, добродушно и спокойно.
През целия път вървеше до тях, сякаш усещаше, че отговорността за детето е негова.
— Миша, не се приближавай толкова! — извика Анна.
Но момчето не я чу. Струваше му се, че ако отиде съвсем малко по-близо, ще може да види как водата пада „в самата дълбина на света“.
И изведнъж — пукот.
Глината под краката му се срути и Миша се плъзна надолу, хващайки се за мокрите корени.
Анна извика.
Хвърли се към ръба, но земята се ронеше още повече.
Рекс скочи пръв.
Той стигна до ръба, залая, после скочи на перваза, където момчето се държеше.
Анна не вярваше на очите си — старото куче стоеше над водата, държеше равновесие с опашка и беше захапало ръкава на якето на детето.
Миша висеше, а под него бушуваше потокът.
Секундите се точеха като вечност.
Анна, без да помни себе си, пропълзя по-близо и хвана сина си за рамото.
Кучето изръмжа, напрегна лапи.
И — дръпване.
Момчето се озова на земята.
Рекс падна до него, дишайки тежко.
Трепереше, но очите му бяха спокойни — сякаш всичко това беше просто въпрос на чест.
После пристигнаха спасителите.
Местните казваха, че кучето по чудо не е паднало надолу.
Анна мълчеше, само галеше Рекс по главата.
На следващия ден те се върнаха при водопада.
Миша държеше в ръце камък, гладък като сълза.
Положи го на ръба и каза:
— Това е моят подарък за Рекс. За да помни водата винаги, че ме е спасил.
Оттогава, ако сутрин застанеш до водопада, можеш да видиш как на слънце проблясва малка дъга — точно там, където е стоял Рекс.
И хората казват, че това е просто пречупване на светлината.
А Анна знае: понякога светлината се появява там, където някой е направил добро — просто защото не е можел иначе.
