Понякога едно писмо може да промени не само съдбата на човек, но и целия живот — дори ако този живот принадлежи на слон.
Всичко започна през лятото.
Десетгодишният Кирил живееше с майка си в малък крайморски град. Любимото му място беше старият зоопарк в покрайнините. Там почти нямаше посетители, а клетките изглеждаха твърде тесни. Но Кирил все пак идваше всеки ден — заради едно животно.
Слона на име Раджа.
Той беше огромен, но тъжен. На шията му висеше ръждива верига, кожата му на места беше напукана, а очите му… очите му приличаха на очите на стар човек, който вече не очаква нищо добро.
Кирил му носеше ябълки и тихо казваше:
— Потърпи, приятелю. Ще измисля нещо.
Веднъж той подслуша разговор между гледачите:
— Май скоро ще го приспят. Стар е, вече не е нужен…
Тези думи пронизаха сърцето му.
Вечерта Кирил седна на масата, взе лист от тетрадката си и написа писмо.
Не до зоопарка — а до вестника.
Той написа всичко така, както беше:
„Здравейте. В нашия зоопарк живее слон на име Раджа. Той е стар, но е жив, има тъжни очи. Боли го и чака някой да го спаси. Моля ви, помогнете. Той заслужава да живее.“
Майка му, след като прочете писмото, тихо каза:
— Кирил, ти си истински човек.
След седмица във вестника излезе статия:
„Момче моли да бъде спасен слон.“
Хората започнаха да пишат, да звънят, да идват. Доброволци събраха пари.
Някой предложи Раджа да бъде преместен в резерват близо до Краснодар, където се грижат за стари животни.
И ето, една сутрин Кирил се събуди от звук на мотор.
В двора стоеше огромен камион с логото „Жив свят“.
На каросерията — надпис: „Превоз на животни“.
Кирил изтича към зоопарка.
Там, пред портите, вече се бяха събрали хора, журналисти, ветеринари. Раджа го извеждаха от клетката — бавно, внимателно. Той беше изплашен, но изведнъж видя момчето.
И за първи път от дълго време вдигна хобота си и го протегна към Кирил.
Момчето погали грапавата кожа и прошепна:
— Всичко е наред… сега си свободен.
Слонът издаде тих, протяжен звук — сякаш благодари.
Всички стояха мълчаливо. Дори възрастните плачеха.
След месец в пощенската кутия на Кирил имаше плик.
Вътре — снимка: Раджа стоеше насред зелено поле, а до него имаше табела „Резерват „Добрите земи““.
На обратната страна беше написано от ветеринаря:
„Вашият приятел е здрав. Той обича да се къпе и сега спи без вериги. Благодаря, Кирил.“
Всяка година момчето получава пощенска картичка от резервата.
На всички — Раджа: ту във водата, ту на полето, ту просто гледа право в камерата.
И на всяка има надпис:
„Помня те.“
Когато възрастните се предават, децата все още вярват, че едно добро писмо може да промени света.
И понякога — това наистина е така.
