Животът във висока сграда в покрайнините на града си течеше както обикновено. Хората бързаха за работа, децата играеха в двора, а бабите обсъждаха новините на входа. Но скоро обичайният ритъм беше нарушен от миризма, която започна да се процежда от един апартамент.
В началото беше лека, едва доловима смрад. Съседите си помислиха, че някой просто е забравил да изхвърли боклука. Но с всеки изминал ден миризмата се засилваше. Тя се промъкваше в сградата, изпълваше стълбищата и дори проникваше в апартаментите. Хората започнаха да се оплакват – отначало тихо, после силно.
Собственикът на апартамента не беше виждан от дълго време. Вратата остана затворена, а обажданията и чуканията оставаха без отговор. Управляващата компания реши да се намеси. В определения ден се събраха представители на жилищната служба, полицията и няколко любопитни съседи.
Когато вратата беше отворена със сила, всички, които стояха наблизо, инстинктивно се отдръпнаха. Остра, задушаваща миризма нахлу в ноздрите им. Хората покриваха лицата си с ръце, някои избягаха навън. Но най-лошото чакаше вътре.
Стаите бяха разхвърляни с вещи. Празни бутилки, торби с гниеща храна, стари вестници и счупени мебели образуваха истинско сметище. Изглеждаше сякаш никой не е чистил мястото от десетилетия.
Но ужасът не беше само в хаоса. В една от стаите откриха нещо, което обясняваше миризмата. Останки бяха открити под купчина парцали. Полицията мълчеше, но погледите им показваха ясно: човекът, който живееше там, беше починал отдавна и смъртта му беше останала незабелязана.
Съседите, които наскоро се бяха оплакали, сега стояха мълчаливо, не вярвайки на очите си. Някой прошепна: „Живеехме в съседство и не знаехме нищо.“
Историята се разпространи из целия град. Някои обвиниха безразличието на хората, други – на чиновниците. Но фактът оставаше: зад вратата, покрай която десетки хора минаваха всеки ден, се криеше трагедия.
Сега този апартамент се е превърнал в символ на това колко лесно е да пренебрегнеш чуждото нещастие. И много съседи признаха, че след този инцидент са започнали по-често да гледат в очите на живеещите наблизо.
