Мария винаги се опитваше да купува хранителни стоки от един и същ магазин. Малкият месарски магазин близо до дома ѝ беше известен със свежестта и качеството си. Служителят я познаваше по име, винаги оставяше настрана най-добрите парчета и се усмихваше: „Само най-доброто за вас.“
Но този ден зад щанда имаше нов мъж – висок, слаб мъж с уморено лице. Погледът му беше странен: привидно приятелски, но някак си тревожен.
„Какво ще желаете?“, попита той, бързо избърсвайки ръцете си.
„Телешко, за котлети“, отговори Мария.
Той избра парче, уви го в хартия и всичко изглеждаше съвсем нормално.
Вкъщи Мария подреди хранителните си продукти и пусна радиото – обичайната ѝ фонова музика за готвене. Тя извади ножа си и направи първия си разрез в месото. Но вместо очакваната текстура, тя откри нещо чуждо.
Нещо, увито в пластмаса, блестеше точно вътре в парчето. Отначало Мария си помисли, че е просто някакъв случаен боклук от фабриката. Но когато го извади, сърцето ѝ се сви: торбичката беше спретнато завързана, сякаш някой я беше скрил нарочно.
Ръцете ѝ трепереха, докато я разопаковаше. Вътре имаше пачка банкноти и малко листче хартия. На него с крив почерк беше написано:
„Ако четете това, значи ме няма.“
Мария пусна пакета на масата панически. Мислите ѝ се въртяха: Чии бяха тези пари? Кой е написал бележката? Дали случайно се е сдобила с нея?
Спомняше си погледа в очите на новия продавач: напрегнатата му усмивка, треперещите му ръце, бързането му. В главата ѝ изникна мисъл: „Ами ако ми е дал тези пари нарочно?“
Нощта премина като кошмар. Мария седеше в кухнята, гледайки торбичката с пари, несигурна какво да прави. Да я изхвърли? Да я скрие? Или да каже на полицията?
На сутринта тя взе решение. Пристигайки на гарата, Мария им разказа всичко. В началото не ѝ повярвали, но когато тя поставила пакета на масата, полицаят се намръщил.
„Вие сте първата тук“, казал той тихо. „Но не сте първата, която е открила това.“
Оказало се, че в града от няколко седмици е текло разследване. Няколко души били донесли месо в полицията и вътре били открити идентични пакети – съдържащи пари и мистериозни съобщения. Всички писма били написани с един и същ почерк.
Разследването смятало, че става въпрос за подземна мрежа. Пари, скрити в храна, били използвани за тайно прехвърляне на „пакета“ от един човек на друг. Но един от играчите бил изчезнал.
Мария била помолена да опише подробно продавача. Думите ѝ съвпадали с описанието на мъж, когото полицията отдавна издирвала. Той бил бивш служител на месокомбинат, свързан с престъпна организация. Според една от версиите именно той се опитал да „предаде посланието“, но може би го направил умишлено чрез купувача, за да привлече вниманието. В края на краищата той знаел, че рано или късно някой ще разкрие скривалището.
Мария се озова в центъра на смразяваща кръвта история. Тя не можеше да повярва, че рутинна покупка на месо се е превърнала в мистерия, свързана с пари и намеци за смърт.
Кой е написал тези бележки?
Жив ли е авторът им?
И най-важното, защо тя е станала собственик на това парче месо?
Тези въпроси оставаха без отговор и Мария дълго време потрепваше всеки път, когато минаваше покрай онази месарница…
