Това се случи рано сутринта край бреговете на Нова Скотия. Местни рибари, свикнали с тишината и размерения ритъм на морето, спряха за първи път от много години, неспособни да повярват на очите си.
Морето беше спокойно. Нямаше вятър, нямаше вълни. Но изведнъж, точно в центъра на залива, водата започна да кипи – сякаш някой беше включил гигантски котел под повърхността. Въздушните мехурчета се издигаха с невероятна скорост и повърхността се въртеше като вулканичен отвор.
„Има нещо живо там долу“, извика един от рибарите, грабвайки бинокъла си. „Движи се!“
Няколко секунди по-късно нещо кръгло, огромно и странно гладко се появи от водата. Слънчевите лъчи се отразяваха от повърхността ѝ, създавайки ефекта на гигантско око, отварящо се в залива.
Рибарите не можеха да разберат какво виждат. Някои смятаха, че това е нов вид подводно превозно средство. Други смятали, че е част от стар кораб или научно оборудване. Но никой известен вид оборудване нямаше такава форма.
Петното върху водата се разраства и скоро става ясно, че не е просто мехурче или плаващи отломки. Повърхността на обекта е гладка, полупрозрачна, като стъкло, но не отразява напълно светлината. Изглежда се движи вътре.
Един очевидец е заснел цялата сцена на телефона си. Кадрите показват как „окото“ сякаш следва лодките, въртейки се бавно, като живо същество. И тогава – в един миг – повърхността отново се разпенва и обектът изчезва, оставяйки след себе си само топла, едва димяща вода.
На следващия ден районът е отцепен. Пристигат военни. Водата в залива е необичайно топла и инструментите регистрират силни колебания в магнитното поле.
Когато журналистите се опитват да задават въпроси, служителите на бреговата охрана отговарят кратко:
„Няма заплахи. Това е природно явление.“
Но местните рибари са сигурни, че природата няма нищо общо с това.
Оттогава всяка вечер някой вижда слабо синьо сияние на хоризонта. То пламва точно за секунда — и след това изчезва, сякаш океанът все още мигаше с гигантското си око.
