Всичко започна в една обикновена сутрин в малкото европейско селце Белвил.
Фермерът Джонатан Рийд, висок мъж със сиви слепоочия и уморени очи, хранеше животните си, когато чу странен шум, идващ от двора. Неговото прасе, Моли, ровеше в земята, сякаш под нея имаше скрито съкровище.
„Хей, какво намери там, прасенце?“, изкиска се той, приближавайки се.
Но когато Моли започна да пищи и да се отдръпва, Джонатан осъзна, че нещо не е наред. Земята под нея беше рохкава и от нея се носеше слаба, мухлясала миризма, напомняща на стара глина и желязо.
Той взе лопата. Няколко минути по-късно, на около половин метър дълбочина, ъгълът на дървена кутия, покрита с ръждясали панти, се показа от земята. Кутията изглеждаше древна – дървото беше почерняло, а ключалката едва държеше.
Джонатан се обади на съседите. Първата пристигна г-жа Грейс, възрастна вдовица, която живееше наблизо. Зад нея се появи тийнейджърът Томас, винаги любопитен за всякакви тайни.
„Не го пипай, Джон! Може би е военно?“, извика тя, но беше твърде късно.
Мъжът внимателно отвори капака с лост. Ключалката щракна и капакът се отвори с трясък.
Всички замръзнаха.
Вътре лежаха странни предмети: антична кукла без очи, няколко снимки в избелели рамки и метален медальон, гравиран с датата 1913. Под тях лежеше плик, запечатан с печатен восък и с инициалите Е.У.
„Може би това е от къщата Уилсън? Тяхното имение се е намирало тук преди сто години“, прошепна г-жа Грейс.
Но когато Джонатан разкъса плика, лицето му пребледня.
Вътре имаше писмо, написано с древен почерк. В него пишеше:
„Ако четете това, проклятието отново се е събудило. Не пипайте медальона. Той принадлежи на нея.“
Под писмото имаше снимка – жена в дълга рокля, застанала до стар кладенец. А зад нея имаше сянка, наподобяваща човешки силует с празни очи.
Томас се засмя нервно:
„Хайде, това е шега. Просто страшна история.“
Но изведнъж куклата се раздвижи.
Всички изкрещяха. Джонатан пусна капака на кутията, а Моли отново изкрещя и избяга.
На следващия ден в селото започнаха да се случват странни неща: млякото се вкисна за една нощ, огледалата на хората се напукаха, а старият кладенец зад плевнята, където Моли беше копаела, започна да издава тих стон през нощта.
Местните се опитаха да убедят Джонатан да върне кутията на мястото ѝ, но тя изчезна – заедно с писмото и медальона.
Седмица по-късно фермата беше пуста. Хората разказваха, че някой е почукал на вратата през нощта и е извикал името му… с гласа на Джонатан.
Сега пред къщата му има табела:
„Не копайте, освен ако не сте готови да знаете истината.“
А прасето Моли… никой никога повече не я видя.
