Някога, в старите села, всяка къща е имала малка лъжичка сол точно до прага. Понякога на дъска, понякога просто на чинийка. Днес мнозина смятат това за суеверие. Но старейшините са казвали:
„Стига да има сол на входа, къщата е защитена.“
Този обичай се е предавал от поколение на поколение. Младите хора не винаги са знаели защо, но все пак са поставяли щипка сол до вратата, особено през нощта или преди буря.
Един ден етнограф на име Лео Щолц посетил малко крайбрежно селце в Северна Европа, където традицията все още е жива. Той забелязал, че почти всяка къща има малка чинийка със сол до прага.
„Това ли е за прогонване на зли духове?“, попитал той възрастната жена, г-жа Ан.
Тя се усмихнала.
„От всичко, сине мой. От духове, от влага, от нещастие.“ Лео, като учен, решил да провери обосновката зад това. Той провел експеримент, като инсталирал хигрометри в две къщи. Едната имала сол на входа, другата не. След седмица уредът показал, че влажността на вратата е с почти 20% по-ниска в къщата със сол.
Солта наистина абсорбирала влагата – невидимо, но постоянно. Това означавало:
по-малко мухъл на прага,
по-малко миризма на мухъл,
по-малка вероятност дървена врата или под да изгният.
С течение на времето, разбира се, солта се ронела, отмита от дъжда. След това домакините просто добавяли още.
Но имало и друго значение – символично.
Солта се смятала за знак за чистота и истина. Използвала се е в клетви, за „запечатване“ на мира и за посрещане на гости. Прагът е границата между дома и външния свят, което означава, че солта се е поставяла не само за физическа защита, но и като талисман срещу всяко зло, което би могло да влезе.
Записите на стари етнографи дори съдържат суеверия:
Ако солта на прага потъмнее, това предвещава промяна във времето или пристигането на непознат.
Ако се разлее, това означава, че някой е пожелал зло на къщата.
Днес, когато това е забравено, малцина знаят, че този „бабин ритуал“ изобщо не е мистичен.
Това е бил прост, хитър начин да се защити домът и въздухът в него – и същевременно да се напомня на хората: „Нека само доброта влезе в моя дом.“
Понякога старите навици се оказват много по-умни, отколкото изглеждат на пръв поглед.
