Рано сутринта група спасители се събрали на брега на езерото. Минаващ рибар забелязал нещо метално във водата, под ъгъл, на два метра от брега. Когато водолазите се спуснали, нямало съмнение: това била кола.
Колата лежела настрани, частично покрита с кал. Очевидно е излязла от пътя през нощта. Вратите били заключени, а прозорците отвътре били замъглени.
Когато един от спасителите отворил задната врата, чул тихо хленчене. На задната седалка, треперещо от студ, седело кученце – мокро, но живо. То се взирало право в хората, неподвижно, сякаш пазило нещо.
„Има още някой тук!“, извикал спасителят.
Минута по-късно намерили жената. Тя била загубила съзнание, но била жива – тялото ѝ било закрепено с предпазен колан. Кученцето седеше до нея през цялото време, без да се отделя нито за секунда.
По-късно се разкри, че жената се казва Сара Уилямс и е осиновила кучето само месец по-рано.
Кученцето се казва Мило.
Никой не знае как е успяло да оцелее толкова много часове в ледената вода, но лекарите казват, че топлината му е помогнала на Сара да оцелее, докато не пристигне помощ.
Снимка, направена сутринта след спасяването, показва Мило да лежи до стопанката си в болничната стая, а муцуната му е опряна на ръката ѝ.
