Когато Аманда Роуз станала майка, животът ѝ се превърнал в поредица от безсънни нощи, шишета и приспивни песни. Къщата била тиха и уютна, а единственият звук през нощта било дишането на шестмесечната ѝ дъщеря Лили.
Но една сутрин Аманда забелязала нещо странно. Малки отпечатъци от лапи били на килима близо до креватчето. Те се простирали от вратата до креватчето и изчезвали под масата за повиване.
Отначало жената си помислила, че котката на съседа може да се е промъкнала в къщата. На следващия ден обаче отпечатъците от лапи се появили отново – леко изместени, сякаш някой отново я е посетил.
Аманда решила да инсталира камера за наблюдение в детската стая. Същата нощ всичко било тихо: Лили спеше, нощната лампа трептела тихо. Но към три часа сутринта обективът на камерата засекал движение.
От сенките, безшумно, куче влезе в стаята.
Аманда го разпозна веднага – това беше Макс, домашният любимец, починал преди шест месеца.
Той се приближи до креватчето, внимателно положи глава настрани, наблюдаваше няколко секунди и след това изчезна в тъмнината.
Аманда гледаше кадрите отново и отново, не вярвайки на очите си.
Сянката, движението, мекият силует – всичко беше твърде реално.
Но наистина имаше отпечатъци от стъпки по килима.
След това отпечатъците никога повече не се появиха. Аманда казва, че е спала спокойно за първи път от дълго време:
„Мисля, че просто искаше да се увери, че бебето е добре.“
Сега снимка на Макс виси над креватчето в къщата им.
И всеки път, когато Лили се усмихне насън, Аманда прошепва:
„Благодаря ти, че я наблюдаваш, стар приятелю.“ 🐾
