Маргарет Уилсън, 27-годишна архитектка от Бостън, мечтаеше за приказна сватба от детството си. Тя събираше изрезки от списания още от младостта си, създавайки перфектния образ: класическа бяла церемония на поляна, развяваща се шифонена рокля, арка, украсена с диви цветя, и, разбира се, младоженецът, стоящ с треперещи пръсти пред олтара.
И денят най-накрая настъпи.
Церемонията се проведе във винарна в Сонома, Калифорния. Ярко слънце, лек бриз, шампанско, охладено в кофи за лед, цигулка, свиреща на заден план… Всичко беше перфектно.
Младоженецът, Даниел Хофман, лекар от Цюрих, изглеждаше безупречно в класически тъмносин костюм. Гости дойдоха от цял свят: роднини от Швейцария, колеги от САЩ, приятел от детството от Канада. Международна, красива и пищна сватба. Маргарет вървеше по белия килим към арката, държейки баща си за ръка, когато се случи нещо, което никой не можеше да предвиди.
Роклята на Маргарет беше поръчково изработена в Париж: дълъг шлейф, ръчна бродерия, органза и вложки от безтегловностен тюл. Тя се гордееше с нея – и с право. Всички погледи бяха вперени в нея.
Но няколко секунди по-късно всичко се промени.
Никой не забеляза кога ръбът на шлейфа се отърка в малка декоративна свещ, стояща близо до пътеката. Вятърът се усили и платът моментално се запали.
„Роклята! Гори!“, извика един от гостите.
В началото изглеждаше като шега. Но когато пламъците стигнаха до кръста ѝ, всички осъзнаха, че не е шега.
Младоженецът се втурна към нея. Организаторите се опитаха да потушат пожара с одеяла и шампанско. В рамките на минута всичко беше потушено. За щастие никой не пострада сериозно. Само леки изгаряния по хълбоците и ръцете ѝ. Но роклята беше почти напълно унищожена.
Сватбата спря. Но тогава започна най-странното нещо.
След кратка пауза, след като превърза изгарянията си и се преоблече в обикновена рокля от шаферката си, Маргарет реши да продължи церемонията. Всички бяха шокирани, но аплодираха нейната решителност.
Веднага щом започна вторият опит обаче, отново се случи нещо странно: микрофонът на младоженеца започна да издава ужасяващ шум, след което се чу пукане – и високоговорителите избухнаха в пламъци. Противопожарната аларма се включи автоматично, заливайки гостите с вода от спринклерната система.
Рокли, прически, торти – всичко беше съсипано. Всички бяха подгизнали до кости.
Организаторката се паникьоса. Маргарет беше на ръба на сълзите. Даниел я настоя да отмени церемонията.
Но тя стисна зъби и каза: „Не. Ще се омъжа за теб. Дори и да е краят на света.“
Докато гостите се придвижваха вътре, за да продължат церемонията във винарната, се приближи възрастен мъж. Той се представи като Густаво Ерера, съсед на имота. Не беше поканен, но изглеждаше притеснен.
„Не можеш да се ожениш днес. Тази земя е прокълната“, каза той.
Гостите се засмяха. Но той продължи:
„Преди 30 години тук имаше сватба. Булката умря – роклята ѝ се запали. Пожарът отне няколко живота. Оттогава всеки, който се е опитал да проведе церемония на този ден и на това място, се е сблъсквал с бедствие. Опитах се да ви предупредя. Но вие не ме послушахте.“
В началото изглеждаше като поредната мистична история, но сватбеният координатор, Алисън Брукс, реши да провери.
Тя се промъкна в архивите на местното правителство и… намери изрезка от вестник от 1995 г.:
„Трагедия във винарната: Пожар избухна по време на сватбата. Млада булка умира.“ Причината беше неизправност в инсталацията за свещи.“
Снимката на булката в статията не беше просто плашеща – тя беше истинско подобие на Маргарет.
Маргарет седеше сама в сватбената зала. Отново прекалено облечена, с изгаряния, косата ѝ развалена, но погледът ѝ непоколебим. Тя погледна снимката от вестника, усещайки как настръхва по гръбнака ѝ.
Даниел влезе и каза тихо:
„Нищо от това няма значение.“ „Най-важното е, че сме живи. Ще си тръгнем. Ще започнем всичко отначало.“
Тя се усмихна:
„Да. Но първо, нека се оженим. Където и да е. Дори край пътя. Стига да е с теб.“
Седмица по-късно Маргарет и Даниел се ожениха в скромен параклис в Невада. Без гости, без висши рокли, без свещи или арки.
Но с клетви, сълзи и истинска любов.
Оттогава винарната в Сонома стои празна. Собствениците никога повече не се осмелиха да организират сватби.
А роклята на Маргарет… останките от нея се пазят в кутия. Като напомняне:
Някои места са безмилостни. Но любовта винаги е по-силна от проклятията.
