В този ден осемгодишният Артьом просто се разхождаше по края на гората. Той обичаше да събира шишарки, да разглежда буболечки и да носи вкъщи своите „находки“ – може би камък с интересна форма, може би пръчка, подобна на меч.
Но този път всичко беше различно.
Под един храст, където обикновено растяха гъби, той забеляза костенурка. Малка, с гладка черупка, покрита със странни шарки, тя седеше спокойно сред мъха.
Артьом внимателно я вдигна и я отнесе вкъщи, решавайки да я покаже на родителите си.
„Виж, мамо! Истинска е!“, възкликна той радостно, поставяйки костенурката на тревата в двора.
Но щом Артьом се обърна, животното се плъзна по земята със светкавична скорост. Костенурката не се движеше бавно, както в анимационни филми, а толкова бързо, че Барсик, кучето, което стоеше наблизо, нямаше време да реагира.
Той само излая и отстъпи назад, гледайки изненадано новия „гост“.
Момчето се обади на родителите си, но когато те излязоха, костенурката вече беше изчезнала зад оградата.
Тя беше открита едва няколко часа по-късно – край езеро, на десетки метри от къщата.
Зоолозите, виждайки снимката, бяха изумени:
„Това е рядък вид езерна костенурка с мощни мускули на задните крака. Те наистина могат да се движат по-бързо от обикновените видове, особено ако усетят опасност.“
Но Артьом е сигурен, че не е просто скорост.
Той казва, че костенурката обърнала глава и го погледнала право в очите, сякаш разбирала, че не иска да я задържа.
Сега момчето често ходи до езерото.
И всеки път вижда познатата, лъскава черупка да се показва изпод водата – като поздрав от стар приятел.
