Езерото Левин, изгубено сред борови гори близо до финландско-руската граница, винаги се е смятало за чисто и тихо. Няма фабрики, военни съоръжения или туристически лагери – само вода, мъгла и от време на време рибар.
Миналия август трима приятели го посетили: Даниел Майер, Лукас Бенет и Ерик Йохансон. Даниел донесъл ново устройство – подводна камера с жиростабилизация и мощно LED осветление.
Планът бил прост: да я спуснат на дълбочина и да заснемат риби близо до дъното. Слънцето тъкмо докосвало края на гората, когато закрепили камерата към метален кабел и започнали бавно да я спускат. В началото не се случило нищо необичайно. Записите включвали водорасли, пясък и малки рибки.
Но на 18 метра всичко се променило: водата станала по-бистра и камерата изведнъж заснела нещо твърдо. „Вижте… това не е камък“, казал тихо Лукас. На екрана се появило нещо метално.
Под слой тиня лежел цилиндричен обект с размерите на малка кола. Тялото му беше покрито с оребрени плочи и ръждясали нитове, а отстрани имаше емблема – три зъбни колела, вписани в кръг.
„Това дрон ли е? Военно устройство?“ – попита изненадано Ерик.
„Но никога не е имало нещо подобно тук преди…“
Приближиха камерата. И тогава забелязаха най-странното нещо: тялото на механизма имаше малки стъклени „прозорци“ или лещи, насочени в различни посоки.
Една от тях проблесна в светодиодите – сякаш гледаше право в камерата. В този момент нещо се раздвижи. Тънка метална част – или антена, или шарнирно рамо – бавно се издигна от калта до механизма.
Тя трепереше и замръзна. „Работи…“ – прошепна Даниел.
Вдигнаха камерата малко по-високо, внимавайки да не ударят обекта. Но в дълбините, зад нея, камерата успя да улови друга тъмна форма – като обтекател или капсула. От нея в калта водеше кабел.
Какво се случи след това? Те запазили записа и го показали: на местен историк, който уверено заявил, че близо до Левин никога не е имало военни или промишлени съоръжения; на бивш инженер, който разпознал емблемата: тя приличала на емблемата на Санктпетербургския механичен завод от 1912 г. Но никой не разбрал как е могъл да бъде създаден подводен механизъм с лещи, кабели и движещи се части преди повече от сто години.
Седмица по-късно се върнали. И не открили нищо. На дъното има само вдлъбнатина, втисната в тинята, и следа, сякаш нещо тежко е било завлечено към по-дълбока част на езерото. Механизмът го няма. Записът остава.
Файлът е levin_lake_0023.mp4. Понякога Даниел го пуска през нощта. Той го поставя на пауза там, където се появяват „очите“ на механизма. И всеки път изключва звука, преди скърцащият звук да се чуе секунда преди края на записа.
Защото никой все още не знае: Дали е било просто изоставено устройство… или нещо, което все още функционира някъде дълбоко.
