Разходката по края на гората обещаваше да бъде рутинна. Стопанката разхождаше кучето си, весел ретривър на име Блейк, когато то внезапно се нащрек и замръзна. Козината по холката му се изправи, ушите му се изправиха и той залая силно по гъстите храсти.
Отначало жената помисли, че е таралеж или заек. Но секунда по-късно клоните започнаха да се движат и от тях се показа нещо странно.
На пръв поглед беше лисица. Червеникава козина, гъвкаво тяло, хитър поглед.
Но на гърба и опашката му перата отчетливо блестяха, сякаш от птица – меки, перлени, блестящи на слънцето.
Животното спря, погледна право към Блейк, леко наведе глава – и изведнъж хукна. Но не тръсна като нормален рис – а се втурна.
Не високо, около два метра, сякаш се плъзгаше между храстите.
Собственичката дори нямаше време да извади телефона си.
Когато всичко утихна, на тревата останаха само няколко пера – червени, но с метален блясък.
По-късно биолози предположиха, че може да е била лисица с рядка аномалия на козината или резултат от линеене и преплетени стръкчета трева.
Но тези, които са видели перата със собствените си очи, казват, че не са били нито козина, нито трева.
И те блестяха, като на истинска птица.
