Просто исках да подредя зимните дрехи на сина ми. Нищо особено: извадих от гардероба якета, вълнени пуловери, шалове – всичко, което беше сгънато от пролетта. Реших, че щом е станало студено, е време да ги изпера и да ги подготвя за носене.
Денят беше слънчев и тих, лек бриз развяваше прането и се радвах, че след изсъхване дрехите ще миришат на свеж въздух. Закачих дрехите на въжето до оградата и се заех с работата си.
До вечерта всичко беше сухо. Свалих дрехите и ги сложих в коша. Тогава погледът ми зърна нещо странно: на маншета на един от пуловерите на сина ми имаше малки жълто-бели точици. Малки, като макови семена, струпани на гъсти точки.
Отначало си помислих, че може да е прах, суха трева или някакъв вид цветен прашец. Но когато забелязах, че едно от тези петънца се движи… тръпки наистина пробягаха по гръбнака ми.
Внесох пуловера в къщата, включих ярка светлина, грабнах лупа и осъзнах: това бяха яйца. Истински. И не просто някакви… яйца на молци. Те бяха здраво залепени за нишките на плата.
Защо е опасно?
По-късно научих, че молците са много чувствителни към миризмата на вълна и човешка пот, дори ако дрехата е била изпрана. И ако сушите дрехите си навън, насекомите лесно могат да снесат яйца върху тях. Особено ако прането се суши близо до храсти или дървета.
Точно това имаме: нашето въже за простиране виси близо до жив плет.
Най-лошото е, че яйцата са почти невидими. Ако ги бях пропуснала, ларвите щяха да се появят до няколко дни. Тези малки паразити прегризват плата отвътре, а дупките се появяват, когато нищо не може да се спаси. И след това се насочват към други предмети в гардероба.
Какво направих
Бях сериозно уплашена и предприех действия:
Изпрах всичко отново – на най-високата степен на температура.
След пране, изгладих всяка дреха с гореща ютия през влажна кърпа – за да убия всички живи същества.
Извадих всички дрехи от гардероба, измих рафтовете и сортирах всяка дреха.
Сложих сашета с лавандула и парчета кедър в гардероба – молците не понасят тази миризма.
И взех решение: вече не суша вълнени и топли дрехи навън. Само вътре или на остъкления балкон.
Какво ме научи това
Дори не можех да си представя, че едно безобидно пране може да се превърне в заплаха за целия ми гардероб. Оказва се, че е достатъчно само едно малко нещо – незабележимо петънце на ръкав.
Сега винаги:
внимателно проверявам дрехите след сушене,
особено вълна, кашмир и естествени материи.
Не прибирам нещата, докато не съм сигурна, че са в безопасност.
Проверявам дрехите си. Това, което изглежда чисто и свежо, може да крие опасност.
По-добре е да отделите няколко минути, отколкото да изхвърлите половината си гардероб.
