Преди дванадесет години двама млади мъже – 25-годишният Алексей Морин и 22-годишната Кира Морел – изчезнаха безследно в Чебоксари. Търсеха с месеци, но нямаше следа. Семействата им се държаха за всякаква надежда, докато един ден, благодарение на случайно гмуркане на любител водолаз, всичко се промени.
Мъжът се гмуркаше близо до мост, където според легендата „коли се давят“, когато изведнъж забеляза странен метален блясък под слой тиня. Отначало си помисли, че е част от стара конструкция или потънали отломки. Но докато плуваше по-близо, различи очертанията на кола, наполовина заровена в утайката. Корпусът ѝ беше почти напълно скрит – само покривът едва се виждаше през гъстата тиня и мътната вода.
Той включи фенерчето си и видя регистрационните номера, покрити с водорасли. Тогава водолазът осъзна, че гледа истинска кола, а не развалина. Той се обадил на спасители и започнала дълга и трудна операция по извличането ѝ.
Колата била заровена дълбоко – течения и тиня буквално я били „засмукали“ в речното корито през годините. Извличането отнело няколко часа: лебедки се мъчели да издърпат тежкото тяло, обляно с черна вода. Когато колата най-накрая изплувала, всички, стоящи на брега, замлъкнали.
Трупът бил силно ръждясал, но очертанията му останали разпознаваеми. Вътре имало лични вещи, документи и две тела. Според документите, това били Алексей и Кира, които били изчезнали дванадесет години по-рано. Колата била почивала през цялото това време само на няколко метра от брега, само на няколкостотин метра от пътя, по който са шофирали онази нощ.
Това откритие шокирало не само местните жители, но и разследващите. Как е възможно нещо подобно да е останало незабелязано толкова години? Защо точно този район не е бил изследван по време на издирването? Експертите отбелязват, че дъното в този район е кално и гъсто – колата е могла буквално да „потъне“ в земята в рамките на няколко седмици след катастрофата.
Полицията сега възстановява хронологията на събитията. Смята се, че в онази съдбовна нощ колата може да е излязла от мокрия път, да е прегазила мантинелата и да е паднала право в реката. Ударът е станал под ъгъл и колата мигновено е изчезнала под водата, оставайки там, докато времето, течението и тишината не я скрият от света.
Възстановената кола се превръща в мълчалив свидетел на случилото се преди дванадесет години. Металната ѝ каросерия, покрита с тиня и водорасли, сякаш криеше тайна – тайната на път, по който никога няма да се върнат.
