Това се случи в края на януари, когато обилни снеговалежи удариха Северна Финландия.
Една вечер Леон Хартман, 42-годишен инженер, се връщаше от селската си къща с верния си лабрадор Роки. Студът парише лицето му, снегът падаше като стена, но мъжът беше спокоен: вървяха по позната пътека над заснежен хълм, водещ към магистралата.
Всичко обаче се промени за миг. Чу се глухо хрущене по склона – и преди Леон дори да успее да осъзнае какво се случва, отгоре се спусна огромен слой сняг. Секунда по-късно лавината покри и двамата, погребвайки ги.
Леон дори нямаше време да извика.
Снегът го прикова към земята, пречейки му да се движи. Тишина и мрак го обгръщаха. Беше невъзможно да диша; въздухът бързо свършваше. Той се опита да освободи ръцете си, но снегът ставаше все по-гъст. Паниката се надигаше, когато изведнъж през гъстия сняг се чу слабо хленчене.
Беше Роки. Кучето беше заклещено отстрани, но не се предаде. Ноктите му се забиваха в гъстия сняг, лапите му трескаво се ровеха нагоре.
Леон осъзна: ако някой можеше да ги спаси, това щеше да е кучето му. Чу Роки да драска снега, дишайки тежко, но не спирайки.
Минаха дълги минути. С всяко вдишване тежестта ставаше все по-тежка. Но изведнъж тънък лъч светлина проникна отгоре – кучето беше направило дупка и я беше пробило.
Роки не избяга. Той скочи обратно до мястото, където лежеше стопанинът му, и започна да копае назад, разширявайки прохода, докато свеж въздух не достигне до Леон.
След като се появи, кучето вдигна тревога – силно, отчаяно, сякаш викаше за помощ. Лаят му беше чут от работници, возещи се на снегорин. Роки се затича към тях, дръпна ги за ръкава и хукна напред, обръщайки се, водейки ги към склона.
Няколко минути по-късно те открили мястото на лавината и забелязали дупката, която кучето било изкопало. Започнали да рият сняг и скоро видели ръка. Леон бил изваден – изтощен, посинял от студ, но жив.
Когато се свестил, първото нещо, което направил, било да прегърне своя Роки.
Кучето лежело наблизо, треперело от студ, но не се отдалечавало от стопанина си. Козината му била покрита със скреж, очите му уморени, но светли, пълни с преданост.
По-късно Леон казал на репортерите:
„Ако не беше той, нямаше да съм тук. Той не е просто моето куче – той е моят спасител.“
Сега, в малкия им град Оулу, за тях говорят като за герои.
На имота близо до къщата им Леон поставил табела:
„Тук живее Роки – кучето, което покори снега.“
И всеки път, когато навън започне снежна буря, Леон се усмихва. Защото знае: истинската преданост може да стопи дори най-студения лед.
