В югозападната африканска пустиня е открит кораб, изгубен преди пет века. Археолозите откриха златни монети на борда – това откритие се превърна в една от най-вълнуващите археологически находки през последните години.
На 7 март 1533 г. португалски търговски кораб отплава от Лисабон. Маршрутът му остава неизвестен повече от петстотин години – до 2008 г., когато останките му са открити в Намибия, точно в пустинните пясъци, близо до океанския бряг, по време на добив на диаманти.
Според една теория корабът, пътуващ за Индия, е попаднал в мощна буря и се е преобърнал, отнасяйки със себе си съкровищата си – медни и златни кюлчета. На борда са открити две хиляди златни монети и десетки хиляди паунда медни кюлчета – почти всички в перфектно състояние.
В допълнение към монети и кюлчета, корабът е бил буквално пълен със ценен товар.
Според д-р Ноли, главен археолог в Южноафриканския институт за морски археологически изследвания, самото откритие на корабокрушението не е изненадващо – бурите в този регион все още често достигат сушата.
Въпреки това, само седмица след началото на разкопките, изследователите открили сандък, пълен догоре със злато. Монетите вътре им позволили да определят произхода на кораба: това е бил португалски кораб, изчезнал през 1533 г.
Смята се, че корабът е потънал край бреговете на Намибия по време на буря, когато е бил отнесен твърде близо до брега, удряйки се в скала. Впоследствие водите се отдръпнали, разкривайки останките на кораба в пустинята.
С изключение на няколко костни фрагмента, състоянието на кораба показвало невероятната сила на бурята, която го е унищожила. Липсата на тела предполага, че екипажът или се е удавил в морето, или е успял да напусне кораба.
„Сега изразът „кораб, натоварен със злато“ придобива съвсем ново значение“, каза д-р Нолиу.
По-нататъшни изследвания разкрили бронзови купи, а дълги метални пръти се оказали оръдия.
Екипът на д-р Нолиу откри и метални фрагменти, показващи, че корабът е бил заровен под пясък, както и мускет на поне 500 години.
Освен това бяха открити оръдия, мечове, астролабии, компаси и дори един вид „капсула на времето“. Сред находките имаше и сребърни монети.
Въз основа на намерените предмети д-р Нолиу и колегите му стигнаха до заключението, че корабът е отплавал от пристанището на Лисабон, Португалия, и е пътувал около южния край на Африка до западния бряг на Индия.
Това е бил маршрутът, по който обикновено са пътували португалските кораби, превозващи подобни товари по онова време.
Корабът, известен като Bom Jesus („Добрият Исус“), сега се смята за най-ценното и древно корабокрушение, откривано някога край западния бряг на Субсахарска Африка.
Районът, където е намерен корабът, се нарича Sperrgebiet, което на немски означава „забранена територия“. Още в началото на 20-ти век стотици немски златотърсачи се стичат там в търсене на диаманти.
В момента районът е собственост на съвместно предприятие между намибийското правителство и диамантената компания De Beers. Значителна част от кораба остава заровена под пясък.
Останалите останки от кораба се охраняват от охраната на минния комплекс и са недостъпни за обществеността.
Идеята за създаване на музей се обсъжда от време на време, но все още не е известно дали тази идея ще се осъществи.
