В една студена сутрин край бреговете на Исландия рибари забелязали странно, сиво образувание на хоризонта. Първоначално си помислили, че е айсберг или корабокрушение, но когато плували по-близо, осъзнали, че това е огромен син кит, изхвърлен на брега. Най-голямото същество на планетата лежеше неподвижно на пясъка, тялото му леко се полюшваше във вълните, а от повърхността се издигаше слаба пара.
Китът бил гигантски – дълъг над 25 метра и тежал приблизително 150 тона. Но това, което най-много разтревожило всички, била миризмата – не обичайната миризма на море или гниеща риба, а метална, странно химическа, сякаш нещо гори вътре.
Биолози от Морския институт в Рейкявик пристигнали няколко часа по-късно. Те очаквали рутинна аутопсия – все пак изхвърлянето на китове на брега не е необичайно. Но след минути станало ясно: този инцидент не е като никой друг.
Когато учените отворили стомаха, те не открили обичайните останки от калмари или риба, а нещо твърдо и студено, с метален блясък. Изваждането на предмета не било лесно – той бил голям и покрит с дебел слой сол и водорасли.
Когато находката била почистена, всички замръзнали. Това бил фрагмент от античен волан, с месингови инкрустации и гравиран надпис: „Аврора, 1892“. Наблизо лежали парчета въже, парче мед и… човешка обувка, заседнали във влакната на стомаха.
Учените не можели да повярват. Как е възможно останките на кораб от 19-ти век да са се озовали в тялото на кит?
Историците бързо открили съвпадение. Кораб на име „Аврора“ напуснал пристанището на Хамбург през 1892 г., отправяйки се към Антарктида. На борда имало изследователи, колекционери и – според слуховете – военни консултанти. Корабът изчезнал в Южния океан. Не било намерено нито едно тяло, не бил регистриран нито един сигнал.
Сега, повече от сто години по-късно, част от историята му се появи… вътре в син кит.
Учените предположиха, че животното може да е погълнало корабокрушение, лежащо на морското дъно. Но един детайл беше озадачаващ: металът не беше корозирал, както би трябвало да бъде след векове под вода. Изглеждаше сякаш предметите са лежали в океана само няколко месеца.
Три дни по-късно, докато трупът се подготвяше за транспорт, един от асистентите забеляза лъскав цилиндър, поставен между гънките на стомаха. Той беше запечатан и забележително добре запазен. Вътре имаше плътна капсула, съдържаща пергамент.
На нея с треперещ ръка беше написано:
„Изпратени сме да извлечем находка, за която никой не трябва да знае. Това не е експедиция. Това е капак.
Ако намерите това, не го отваряйте.
Простете ни.“
Подпис: Капитан Ерих К. Мюлер, 1892 г.
Когато информацията изтече в пресата, светът експлодира. Вестниците съобщиха:
„Кит погълна следи от тайна немска експедиция!“
„Какво криеше мисията „Аврора“?“
„Биолози откриха съобщение от 19-ти век в син кит!“
Но няколко дни по-късно лабораторията, където се съхраняваха находките, внезапно беше затворена. Цялата документация беше конфискувана от неизвестни лица във военна униформа. Учените бяха принудени да подпишат споразумение за неразкриване на информация.
Оттогава никой не е виждал цилиндъра или волана. Рибарите, които първи откриха кита, съобщиха, че са били наблюдавани от неизвестни хора, а една нощ някой доплува до брега и взе костни фрагменти, останали след аутопсията.
Няколко седмици по-късно един от изследователите анонимно публикува запис, направен на диктофон. Гласът му, треперещ от страх, можеше да се чуе:
„Погледнах вътре в багажника… имаше медна плоча с надпис: „Проект „Аврора“. Класифицирано“.“
Това не е случайно. Това не е просто кораб. Това е предупреждение.“
Сега откритието се пази в тайна. Докладите говорят само за „неизвестни метални предмети в тялото на морски бозайник“.
Но тези, които са го видели със собствените си очи, са сигурни: този кит е погълнал нещо повече от останките на кораб – той се е превърнал в последния пазител на тайна, която човечеството никога не е трябвало да открие.
