Сцената, която се разкри пред вратата ми тази сутрин, беше изумителна – като мъничко природно зрелище, за което не бях подозирал. На пръв поглед си помислих, че тухлената стена под верандата е пълна с прах или мравки. Но при по-внимателно разглеждане осъзнах, че не са просто насекоми, а мънички богомолки, току-що излюпени от мистериозната си капсула.
От малка овална структура, наподобяваща пенлив пашкул – оотека – едно по едно излязоха крехки, полупрозрачни същества. Телата им блестяха на сутрешното слънце, а тънките им, почти безтегловни крачета се вкопчиха в тухлата, въздуха и дори един в друг. Изглеждаше сякаш самата стена беше жива и дишаше. Стотици мънички богомолки бавно пълзяха във всички посоки, образувайки миниатюрна армия от новородени.
Това явление се нарича „синхронно излизане“ – удивителна черта на богомолките, при която всички бебета излизат почти едновременно. Стоях там, хипнотизиран: как може природата да бъде толкова прецизна, толкова организирана и въпреки това толкова напълно дива? Отговорът е прост и брилянтен. Тези бебета са потомци на женска богомолка, която е напуснала потомството си през есента, когато въздухът е бил мек, а тревата зелена.
С настъпването на студеното време, оотеката остана на мястото си, привидно мъртва. Вътре животът лежеше спящ, очаквайки сигнал. През зимата ембрионите спяха – неподвижни, скрити от вятъра и студа. И сега, когато пролетното слънце затопли въздуха, когато температурата достигна идеалното ниво, природата даде химически сигнал.
И те – стотици малки същества – започнаха масовото си пробуждане. Тяхното синхронно раждане не е съвпадение, а стратегия за оцеляване: колкото повече бебета се родят наведнъж, толкова по-голям е шансът поне някои от тях да имат време да се скрият от хищници и да оцелеят до зряла възраст.
След няколко минути те ще започнат да се разпръскват – някои по тревата, някои по стената, някои в листата. След няколко дни те ще ловуват – миниатюрни, но безмилостни хищници, създадени от природата за перфектен баланс. Гледах ги и си мислех: колко много живот има в света, който просто не забелязваме. Докато спим, закусваме, бързаме – цели вселени се раждат само на няколко сантиметра от нас.
