Вечер. Един от най-модерните ресторанти в центъра на града. Бели покривки, кристални чаши, мека светлина от лампите. Гостите – мъже в костюми, жени с бижута. Музика, аромат на вино и говеждо в сос.
Вратите се отвориха и в залата влезе жена в старо палто. Сив шал, износени ботуши, чанта с изтъркани дръжки. Изглеждаше, сякаш е сбъркала адреса.
Метрдотелът замръзна, сервитьорите се спогледаха. На съседните маси някой се кикотна.
— Мадам, може би търсите кафенето отсреща? — учтиво, но студено попита сервитьорът.
— Не — тихо отговори тя. — Искам да вечерям тук.
Тя седна на маса до прозореца, отвори менюто и дълго го разглеждаше. После каза:
— Моля, една чиния супа на деня.
Сервитьорът стисна устни, погледна другите гости – те вече се усмихваха. Поръчаха по чаша вино и шепнеха:
– Ето, виж, „дамата със супата“! –
– Сигурно спестява за обяд цяла седмица…
Супата беше донесена. Обикновена, бульон със зеленчуци. Жената ядеше бавно, спокойно, сякаш не забелязваше нито шепота, нито подигравките. Когато свърши, повика сервитьора и попита за сметката.
— Разбира се, мадам — отговори той леко подигравателно. — Общо три евро.
Жената извади от стария си портфейл дебела пачка банкноти, подаде сто и каза:
— Без ресто. Това е за всички, които вечерят тук днес.
Сервитьорът замръзна. В залата настъпи тишина.
— Извинете… сигурна ли сте? —
— Да — отговори тя спокойно. — Имам за какво да благодаря на този ресторант. Някога тук работеше съпругът ми. Беше главен готвач. Той измисли тази супа.
Лицата на гостите се промениха. Смехът изчезна. Някои тихо сведеха поглед. Жената продължи:
— Мечтаехме да дойдем тук заедно, но той почина, без да дочака откриването. Днес е годишнината. Просто исках да опитам супата му.
Тя стана, сгъна внимателно салфетката и се насочи към изхода. Никой не пророни и дума. Дори музиката в този момент замлъкна.
Когато вратата се затвори зад нея, метрдотелът тихо каза:
— Тази супа беше по негова оригинална рецепта. Никога не разбрахме кой я е измислил.
А на масичката до прозореца останаха празна чаша и сметка, на която с големи букви беше написано:
„Любовта и споменът са по-скъпи от всяко меню“.
