Когато Джеймс чул сина си Лиъм да плаче и се качил на тавана, той очаквал да види обикновени насекоми. Лиъм казал, че е чул „бръмчене“ и се уплашил, че стършелите са на път да атакуват. Но това, което видели, било далеч от това, което някой би могъл да си представи.
В началото Джеймс всъщност си помислил, че гледа огромно гнездо на стършели, необичайно голямо и разпростиращо се по гредите на тавана. Структурата приличала на многослоен хартиен пашкул, а вътре се чувал бръмчащ звук, като автомобилен двигател, който е на път да спре. Озеленители, които открили метална кутия близо до дърветата в имота, потвърдили подозренията му: това бил входът към подобно бръмчащо „гнездо“.
Когато обаче специалист по борба със стършели се качил на тавана, той отказал да работи. И тогава станало ясно, че това не са обикновени насекоми.
След серия консултации с биолози, Джеймс най-накрая получи окончателен отговор: Това беше колония от вълнести дървесни пчели, които живееха там повече от 20 години.
Тези пчели не строят обичайните пчелни пити, които познаваме. Тяхното „гнездо“ е сложна система от проходи вътре в стари дървени конструкции, които те постепенно разширяват и укрепват. Ето защо конструкциите на тавана изглеждаха като огромен пашкул или кошер, но въпреки това изглеждаха солидни и плътни.
Бръмчането, подобно на двигател, беше причинено от вибрациите на хиляди крила, резониращи в дървените греди.
Колонията се оказа дългогодишна. Такива пчели обикновено не живеят неопределено време на едно място, но тук условията бяха идеални.
Те бяха напълно мирни. Не бяха стършели или агресивни оси. Тези пчели не атакуваха, нито дори се опитаха да защитят гнездото.
Структурата вътре в тавана беше уникална. По-късно биолозите потвърдиха, че такова голямо и стабилно гнездо е изключително рядко и е естествена биологична характеристика, формирана в продължение на десетилетия.
Вместо да унищожи колонията, Джеймс взел решение, което изненадало всички:
Той се свързал с местен природен резерват и специалисти помогнали за внимателното преместване на пчелите в специално подготвена дървена къщичка за кошери в рамките на природния парк.
Пчелите оцелели, а структурата на гнездото била частично запазена и дарена на музей като пример за необичайна естествена адаптация.
Това, което първоначално предизвикало страх, се оказало рядка жива екосистема, която е живяла незабелязано в къщата повече от две десетилетия.
По-късно Джеймс казал:
„Мислехме, че сме открили заплаха.
Вместо това открихме природно чудо, което просто търсеше място за живеене.“
