Къщата била изпълнена с аромат на печено месо и прясно изпечени продукти. Цялото семейство седяло около голямата дъбова маса: родители, деца, роднини, наздравици, смях. Беше рожденият ден на свекърва ѝ – жена строга, горда и, както снахата често си мислела, студена.
Ана влезе в кухнята с поднос със салати. Стомахът ѝ се сви – това била първата ѝ голяма семейна вечеря след сватбата. Беше се постарала максимално: косата, роклята, спретнатото сервиране на масата. Просто искала да бъде приета.
„О, тук си“, отбеляза студено свекървата, без дори да вдигне поглед. „Сложи го там, на плота.“
Ана послушно поставила чиниите. Почти всичко било готово на масата.
„Мамо, може би Ана би искала да седне с нас?“, предложил предпазливо съпругът ѝ. — Не, не, нека първо гледа малките в кухнята — отвърна тя, наливайки си вино. — Възрастните на масата, децата и младите по-късно.
Тишина обхвана стаята като студен вятър.
Анна усети как бузите ѝ пламват. Всички погледнаха настрани — някой неловко се прокашля, друг зарови лице в чинията си.
— Разбира се — успя да каже тя, — както казваш.
Тя седна на столче в кухнята, сред тенджерите и тиганите и миризмата на студена храна. През полуотворената врата чуваше препечени филийки, звън на чаши и смях. Всяка дума сякаш я прорязваше отвътре.
Половин час по-късно едно момиче — най-малката внучка на свекърва ѝ — влезе в кухнята.
— Аня, защо седиш тук? Има вкусна торта! — усмихна се Анна.
— Не са ме поканили, мила моя.
— Защо? — Не знам…
Момиченцето се намръщи и хукна обратно. Минута по-късно трапезарията утихна.
И изведнъж детски глас каза силно:
„Бабо, защо Анна яде в кухнята, щом вече е част от семейството ни?“
Всички се обърнаха. Свекървата замръзна, държейки чашата си. Съпругът стана от масата, отиде до вратата и протегна ръка на жена си:
„Хайде да тръгваме, скъпа. Тук трябва да има място за всички.“
Анна влезе, без да вдига поглед. Съпругът я настани, наля ѝ вода и тихо каза:
„Домът не е място, а хора.“
Свекървата мълча дълго време. После остави вилицата си и издиша:
„Предполагам, че си прав, сине.“
И едва тогава, за първи път тази вечер, стаята се почувства наистина топла.
