Когато екип от изследователи пристигна в отдалечената северна гора, никой от тях не очакваше да види нещо подобно. На сателитните снимки обектът изглеждаше като голямо ледено образувание с неправилна форма. Но след като учените стигнаха до мястото, стана ясно: скрит под дебелия лед се намираше масивен самолет, напълно потопен в древната вечна замръзналост, сякаш замръзнал умишлено или в резултат на невъобразимо бедствие.
Корпусът на самолета изглеждаше твърде голям, за да бъде типичен пътнически самолет. Формата, пропорциите и ъглите му подсказваха, че може да е бил експериментален или военен модел, никога не разкрит публично. Нямаше идентификационни знаци по външните панели – нямаше серийни номера, нямаше емблеми на държави, нямаше следи от маркировки.
Аутопсията отне няколко дни: ледът беше плътен и многослоен, сякаш обектът е бил там от стотици години, а не от десетилетия. Когато обаче учените най-накрая стигнаха до един от входовете и го отвориха, те откриха нещо вътре, което смая всички.
Първото нещо, което ги шокира, беше перфектното състояние на интериора. Седалките, панелите, дори парапетите изглеждаха така, сякаш самолетът е бил в експлоатация съвсем наскоро. Нямаше признаци на наводнение или старост – сякаш вътре работеше някакъв неизвестен механизъм за съхранение.
Но основното откритие ги очакваше по-нататък.
Вътре седяха хора. Или същества, много подобни на хората. Те бяха пристегнати, в естествени пози, сякаш просто чакаха кацане. Кожата им обаче изглеждаше необичайно гладка и бледа, а израженията на лицата им бяха странно спокойни. Изследователите забелязаха аномални детайли у някои: еднаква дължина на косата, почти пълна липса на индивидуални черти и необичайно гладки черти на лицето.
Най-поразителното беше липсата на каквито и да било признаци на разлагане. Вътрешната температура би трябвало да е разрушила тъканта, но телата изглеждаха в състояние на дълбок сън.
Когато учените стигнаха до пилотската кабина, те откриха инструменти, които бяха не само непокътнати, но и реагираха на външна светлина и движение, въпреки че самолетът беше напълно изключен. Изглеждаше, че бордовата система все още е „жива“, готова да се активира при определени условия.
В товарния отсек лежаха няколко големи контейнера с неизвестно предназначение. През малки прозрачни панели се виждаха силуети – неясни, но очевидно не човешки. Сякаш самолетът превозваше нещо, което трябваше да остане тайна.
Никой учен не можеше да даде окончателно обяснение за случилото се. Дали е бил експериментален полет, изчезнал преди много години? Транспорт с неизвестна технология? Следи от манипулации, които не се вписват в човешката история?
Фактът оставаше: самолет, замръзнал в сърцето на тайгата, не би могъл да се озове там случайно.
А това, което беше вътре, беше твърде добре запазено… сякаш някой или нещо щеше да се върне за него.
