Настаних се, пуснах си телевизионното предаване и най-накрая реших да изям портокала, който лежеше толкова красиво на плота – ярък, твърд и ароматен, сякаш създаден за перфектната закуска.
След като обелих кората и се насладих на свежия цитрусов аромат, започнах внимателно да режа плода на парчета. Всичко изглеждаше съвсем нормално… докато не надникнах в центъра.
Сякаш между сочните резени се криеше чуждо същество – тъмни, плътни, многослойни и напълно различни от обикновена портокалова сърцевина.
Първата ми мисъл беше, че вътре е пораснал някакъв втори, грозен „кълн“ на портокала. Но изглеждаше сякаш отдавна е тръгнал по грешен път: рохкава текстура, сивкави краища и неприятна, влажна миризма, която изобщо не напомняше на цитрус.
Веднага настръхнах. Обикновено ям портокали на резен, без дори да поглеждам вътре. Само си представете какво щеше да се случи, ако бях автоматично захапала от тази мерзост.
Влязох онлайн, опитвайки се да разбера какво чудо на природата е това – и резултатите само влошиха нещата. Оказа се, че вътре в моя портокал е започнал да се образува втори, деформиран портокал, който вече беше започнал да се разваля и вероятно беше заразен с гъбички.
Един поглед към тази маса – и апетитът ми мигновено изчезна. Дори е неприятно да се мисли за това.
Оттогава проверявам всеки плод, дори и най-перфектно изглеждащите. Защото, както се оказва, неочакваните „изненади“ често се крият там, където най-малко ги очакваш…
