Една тиха сутрин 64-годишният фермер Томас излиза да огледа соевите си ниви след нощен порой. Вървейки по все още влажната земя, той забелязва нещо необичайно: десетки малки, желатинови топчета, блестящи във мократа почва.
Те са полупрозрачни, с лек синкав оттенък и напълно различни от всичко, което някога е виждал сред посевите си.
Твърде странни за докосване и твърде интригуващи, за да бъдат игнорирани, Томас прави няколко снимки отблизо и ги изпраща на биолог, когото познава в местния университет.
Учените се втурват към мястото, след като виждат снимките.
По-малко от 24 часа по-късно малък екип от изследователи пристига във фермата на Томас, за да проучи странните сферични образувания. След по-внимателна проверка те стигат до изненадваща теория: те биха могли да бъдат кладенци от яйца на рядък вид дървесна жаба, която става все по-често срещана в региона през последните години поради влажния климат и затоплящите се температури.
Този рядък вид може да се адаптира по необичаен начин. Учените предположили, че женската жаба може да е избрала временна локва дъжд, за да снесе яйцата си – рядко, но безопасно поведение, което може да показва адаптацията на вида към променящите се условия на околната среда.
Очарован от това малко природно чудо, Томас продължил да посещава мястото всеки ден. Няколко дни по-късно той видял как малки земноводни започват да излизат от желатиновите топчета. Желаейки да им помогне да растат и оцелеят, той построил малко, защитено езерце, за да могат малките жаби да растат в безопасност.
Тази неочаквана находка му послужила като напомняне, че дори в сърцето на обработваемо поле природата може да предложи наистина възхитителни изненади – просто трябва да спрете и да се вгледате внимателно.
