Когато посетих баба си отново с надеждата просто да изпием чай и да си поговорим, нямах представа, че ще стана свидетел на най-странния кулинарен трик в живота си.
Баба готвеше месо – обикновен, богат бульон, какъвто винаги приготвя перфектно. Помагах да реже зеленчуци, когато изведнъж забелязах, че слага обикновена стъклена чаша в тенджерата.
Буквално замръзнах.
„Бабо, какво правиш?“, изтърсих.
Тя само се усмихна и продължи да реже моркови, сякаш това беше най-рутинната стъпка в рецептата.
Докато месото вреше, чашата вътре леко тракаше с мехурчета, сякаш имаше собствен живот. Гледах и се опитвах да разбера: защо? За какво? Дали това е нова тенденция? Или стар „бабин лайфхак“, за който дори не бях чувал през цялото това време? Отговорът беше толкова неочакван, че попитах два пъти дали човек, прекарал живота си в кухнята, е сигурен в това.
Както се оказва, чаша в тенджера е необходима, за да се контролира температурата и да се предотврати образуването на пяна от месото по стените на тенджерата.
Стъклото се нагрява по-бавно от металния тиган и създава зона с малко по-ниска температура в центъра. Това помага:
бульонът да не прелива или да не прелива;
месото се готви по-равномерно;
пяната се събира на едно място и е по-лесно да се отстрани;
бульонът е по-бистър и по-чист.
Но това не е всичко.
Баба ми ми каза, че в миналото, когато фурните са били неравномерно загрявани, жените са поставяли чаша в тенджерата, за да „успокоят кипенето“ – чашата е разпределяла топлината и е предотвратявала твърде силното кипене на течността.
Слушах и разбрах: без значение колко кухненски джаджи купуваме, понякога простите народни трикове работят по-добре от всяка технология.
Когато бульонът е готов, баба изважда чашата с обикновени щипки – и тя е напълно непокътната.
„Мислиш ли, че съм единствената, която прави това?“, засмя се тя. „Всяка домакиня в нашето село знаеше това!“
И тогава осъзнах, че случайно съм попаднала на малка кулинарна мъдрост, предавана от поколение на поколение, но която мнозина вече са забравили.
