Елиза винаги обичаше да се разхожда покрай реката след работа – тишината на тръстиките, лекият бриз и хрущенето на сухи клони под краката ѝ помагаха да избяга от ежедневната рутина. Този ден тя бързаше за вкъщи и нямаше намерение да се бави. Но изведнъж крачката ѝ се забави.
Малко встрани от пътеката, точно в мократа трева, лежеше мръсен куфар, почти потънал в земята. Черен, скъсан, с ръждясал цип – изглеждаше сякаш е лежал там не просто седмици, а години.
Елиза се спря само за секунда, с намерението да продължи напред… но нещо в куфара привлече погледа ѝ. Беше твърде странно място. Следите около него бяха твърде дълбоки, сякаш някой го беше довлякъл там нарочно.
Тя се ослуша – навсякъде беше тихо, дори птиците сякаш внезапно бяха изчезнали. Елиза направи крачка назад. После още една напред. Любопитството надделя над страха.
Тя се наведе, внимателно докосвайки мръсната дръжка. Куфарът беше по-тежък, отколкото човек би очаквал от такава празна черупка. Металът сякаш „отговори“ със студенина – неприятна, лепкава.
И тогава тя забеляза: ципът не беше напълно затворен. Парче сив плат, странно познато, надникна между зъбите. Елиза замръзна.
В този момент нещо изхруска зад нея. Клони? Стъпки? Тя се обърна рязко, сърцето ѝ се сви – но нямаше никой. Пръстите ѝ трепереха. Не искаше да знае… Но и не можеше да си тръгне.
Елиза бавно дръпна ципа – и в този миг осъзна, че е на път да стане свидетел на нещо, което по-късно ще стане тема на разговор в града.
Когато ципът най-накрая се поддаде, капакът на куфара се отвори, разкривайки нещо неочаквано: спретнато сгънати детски дрехи, старо плюшено мече и писмо, пожълтяло от времето. Но най-страшното беше нещо друго: отгоре лежеше малък медальон, гравиран с инициали, абсолютно същият, който Елиза беше загубила преди много години, заедно с по-малката си сестра Марсела, която беше изчезнала при мистериозни обстоятелства. Гърдите ѝ се свиха от ужас и разпознаване: куфарът очевидно беше оставен там с причина… и който и да го беше донесъл, знаеше много повече за нея, отколкото би трябвало.
