Преходът от сцена към… шаяк явно е напълно възможен, поне ако съдим по последната поява на Есил Дюран. Певицата се показа с аутфит, който предизвика повече въпроси, отколкото възхищение, и остави усещането, че или е тръгнала към вечна зима, или просто е пропуснала няколко автобуса на стила.
Шаячната дреха излъчва сериозен пенсионерски вайб – от онези, които идват с мисълта за нафталин и спомени от времена, когато модата не се избираше, а се търпеше. Цялата визия напомня униформа, готова за дълъг престой между Сибир и Хасково, без яснота в коя посока е тръгнала. 
Ушанката, или нещо, което подозрително прилича на такава, допълнително засили объркването. Тя не си кореспондира с нищо друго в ансамбъла, освен може би с куполите на „Св. Александър Невски“, които спокойно биха могли да я наемат като временна защита от сняг.
Коланът и чантата пък сякаш водят собствен живот – две масивни токи, зяпнали се една в друга като зълви на опашка за буркани. Няма баланс, няма идея, няма и усещане за „тук и сега“. Само тежка носталгия и стилов шок.
Крайният резултат изглежда по-скоро като метеорологично предупреждение, отколкото като моден избор – сигнал за поледица, мъгла и внезапен студ в естетиката. Това не е просто дреха, а визуално напомняне, че понякога гардеробът може да изпревари времето… но в грешната посока.
