Алекс Сърчаджиева е от онези хора, които публиката познава като слънце на екрана – усмивка, лекота и чувство за хумор. Но зад този образ стои живот, минал през тежки удари, публични сривове и моменти, в които малцина биха издържали. Този път тя не говори като водеща, нито като актриса, а просто като човек.
В откровен разговор Алекс разказва за смисъла на работата си, за болката, която е минала през нея, и за любовта – към професията, към хората и най-вече към дъщеря си София.
За нея „Аз обичам България“ не е просто телевизионен формат. Тя го възприема като семейно предаване, което връща паметта и уважението към онези, които правят добро, без да търсят прожектори. Срещите с обикновени хора с необикновени дела са нещото, което ѝ дава надежда, че има смисъл да продължава.
Алекс не крие, че телевизията може да бъде безпощадна. Получавала е неочаквани шамари, падала е тежко и е трябвало сама да се изправя. Имало е моменти, в които е научавала по телефона, че е отстранена от проект – без обяснения, без време за реакция. Вместо да се счупи, тя е използвала болката като гориво.
Именно след един такъв удар се ражда спектакълът „На живо и отвъд това“ – най-личният ѝ проект. Представление, в което няма роля, няма маска и няма къде да се скрие. Алекс признава, че страхът е бил огромен, защото там всичко е тя – без оправдания, без защита.
Най-тежкият момент идва, когато разбира, че дъщеря ѝ София ще бъде в залата. Мислила е дори да спре представлението, знаейки какво предстои да разкаже. Не го прави. След края извежда детето си на сцената, за да ѝ благодари за смелостта. А отговорът на София я разтърсва повече от всичко: че най-важният урок е да казваш „обичам те“ навреме.
Алекс говори и за тежките години след загубата на Иван, когато е трябвало да обяснява на дете какво е жълта преса и защо болката им се превръща в сензация. Днес София приема по-леко публичните спекулации, но за майка ѝ те остават граница, която не приема да бъде прекрачвана.
Хакерските атаки, фалшивите новини за бременности, сватби и измислени реклами тя приема с ирония и чувство за хумор, защото знае, че срещу подобни абсурди няма реална защита.
Алекс Сърчаджиева не крие, че избира проектите си бавно и внимателно. Пари не са мотив. Ако не вярва в нещо, просто не го прави. За нея честността към публиката е задължителна, защото хората може да бъдат излъгани веднъж, но не и постоянно.
Днес тя е на място, в което приема, че всяко нещо идва навреме. Без бързане. Без илюзии. Само с вяра, че ако вложиш любов, смисълът рано или късно те намира.
