След повече от десетилетие на екран Ева Кикерезова сложи точка на работата си в БНТ – ход, който изненада зрителите, но за самата нея се оказал напълно логичен. Блондинката призна, че решението не е било импулсивно, а резултат от натрупване, умора и усещане, че вече не може да се развива.
След 23 години в журналистиката тя осъзнала, че се е озовала в момент, в който дори на пръв поглед дребни неща могат да се окажат решаващи. По думите ѝ точно такава „дреболия“ се е превърнала в последната капка – липсваща карта в прогнозата за времето, която отключила вътрешното ѝ усещане, че повече не иска да продължава по същия път.
Кикерезова е категорична, че напускането ѝ не е свързано със скандали или затръшнати врати. Тя никога не е заявявала, че това е окончателно сбогуване с телевизията, но признава, че ролята ѝ в прогнозата за времето не ѝ е давала възможност да покаже какво всъщност може.
По думите ѝ този тип формат не оставя място за разговор, анализ или личен почерк. Липсвала ѝ дълбочината, липсвало ѝ усещането, че се раздава истински. Именно това чувство на застой започнало да тежи повече от стабилността, която работата ѝ носела.
Ева напомня, че зад гърба си има дълги години като водеща и интервюиращ, в които е трупала опит с най-различни събеседници. Да водиш разговор на живо, да го насочваш внимателно и да задаваш неудобни въпроси, без да прекрачиш границата – според нея това е занаят, който се учи бавно и трудно. Признава, че е имала и крайни ситуации, включително гости, които са напускали студиото, но именно това я е изградило като професионалист.
Най-ясната ѝ позиция обаче е по отношение на самото определение „синоптик“. Кикерезова подчертава, че хората на екран не са учени метеоролози, а по-скоро посредници – тези, които превеждат сложната информация на разбираем език за зрителите. Четенето на аутокю, без възможност за лична намеса, никога не е било нейна цел.
Тя е категорична и в още нещо – известността никога не е била водещ мотив за нея. Ако се върне на екран, това ще бъде само при проект, който ѝ дава свобода, смисъл и усещане, че отново има какво да каже.
