Васко Кръпката отново говори без заобикалки. Както винаги – директно, шумно и без желание да се хареса на всички. Легендата на българския блус този път насочи прожекторите към еврото, поредните политически месии и илюзиите, които българите упорито си повтарят вече десетилетия.
За музиканта приемането на еврото не е нито заплаха, нито трагедия, а закъсняла логична стъпка. Според него България е трябвало отдавна да направи този избор, защото мястото ѝ е ясно – в Европа. Кръпката вижда обединението на континента като най-смисленото събитие след Втората световна война и вярва, че страната ни принадлежи именно към тази цивилизация, независимо от вътрешните ни колебания.
Силно емоционален за него е бил моментът, в който в първите минути на Новата година е изпял „Комунизмът си отива“. По думите му това е било символично затваряне на един дълъг, тежък и болезнен цикъл, който продължава да тежи в съзнанието на хората, дори когато се правим, че сме го надживели.
Оптимизмът му за Европа обаче рязко се сблъсква с песимизма му за българската политика. Кръпката е категоричен, че не вярва на поредния „спасител“, който се задава на хоризонта. Според него българите отново са на път да се хванат за грешния човек, водени от надеждата, че някой отвън или „по-силен“ ще оправи нещата вместо тях.
Той не крие и опасенията си от обвързаности с Русия – държава, която вече е обявила България за вражеска и води война в Украйна. За музиканта това не са абстрактни геополитически теми, а реални факти, които ясно показват накъде може да бъде бутната страната, ако обществото отново си затвори очите.
„Не очаквам нищо добро от поредния спасител“, заявява Кръпката категорично. По думите му чакането на промяна „на тепсия“ е хронична национална заблуда, която се повтаря от избори на избори. Точно срещу това е насочено и новото му парче „Нова история БГ“, което вече предизвиква реакции и разделя слушателите.
Макар да остава верен на синята идея, музикантът подчертава, че никога не е бил партиен функционер. Той обаче не се отказва от гражданската си позиция – протестите, митингите и публичните каузи продължават да са част от живота му. За него демокрацията и членството на България в Европейския съюз са необратими исторически факти, колкото и неудобни да са за някои.
Най-голямото му желание днес е войната в Украйна да приключи. Кръпката вярва, че едва тогава страстите у нас ще започнат да утихват. „Когато спре войната, може би ще мирясат и сини, и червени“, казва той.
И завършва със своя типичен образен израз – България е като влакче, което вече се движи напред. Засега не е сменило посоката. Въпросът е дали пътниците ще издърпат ръчната спирачка сами.
