След два месеца зад решетките и шумен трус около името му, Димо Алексиев се появи преди заседание по делото за шофиране в нетрезво състояние и каза нещо, което звучи като признание, не като поза: „Опитвам се да възвърна живота си“.
Нямаше театър в гласа му. Нямаше и онзи познат телевизионен хъс. Вместо това – сдържаност, умора и фокус върху едно: да се върне към нормалността, каквато и да значи тя след такъв удар.
Скандалът му изяде не само репутацията, а и мястото в „Игри на волята“. От екранното лице, което хората гледаха всяка седмица, той изведнъж се озова в ситуация да се отдръпне, да замълчи и да започне отначало – без аплодисментите на тв студиото.
И точно там, където никой не очакваше – на сцената – Алексиев тръгна да си стъпва на краката.
В момента публиката може да го гледа като гост в Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ в спектакъла „Солунските съзаклятници“. Паралелно участва и в Драматичен театър „Невена Коканова“ в постановката „Измяна“, където е на сцена заедно с Йоана Буковска.
Той говори и за другата страна на театъра – тази, която не се вижда в афишите. Според Алексиев в по-малките населени места публиката се насища бързо и именно гастролите държат спектаклите живи по-дълго. А зад кулисите битката е и чисто финансова.
„Актьорите оцеляваме със заеми“, призна той, без да украсява ситуацията. И думите му идват на фона на предупрежденията от края на 2025 г. от председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, че при липса на адекватно финансиране може да се стигне дори до затваряне на театри.
Димо Алексиев не обещава чудеса и не раздава патетика. Просто казва, че се опитва да си върне живота – и го прави по най-трудния начин: пред хората, на живо, без монтаж.
