Макар да са част от едно от най-разпознаваемите имена в българския театър и кино, връзката между тях отдавна е прекъсната. Актрисата не крие, че отсъствието му е било осезаемо, особено в най-тежкия период от живота ѝ.
След смъртта на майка ѝ, когато Александра е едва на 22 години, светът ѝ буквално се разпада. Вместо опора, тя усеща празнота.
„Той не се включи по никакъв начин. Просто го нямаше“, признава тя без заобикалки.
Това отсъствие оставя следа. Не шумна, не показна – а дълбока и лична. И въпреки всичко, днес Сърчаджиева говори за прошка.
„Простих много отдавна. И ми е много добре. Когато простиш истински, от теб си тръгва голяма тежест, защото цялото това нещо задушава теб, а не човека, на когото се сърдиш.“
В думите ѝ няма гняв. Има умора от миналото и осъзнаване, че омразата не лекува. Прошката за нея не е жест към другия, а освобождаване на самата себе си.
Днес Александра гледа на живота през очите на майка. Тя признава, че не може да си представи съществуването си без детето си. Майчинството ѝ дава нова перспектива – за присъствието, за подкрепата, за това колко е важно да бъдеш там.
Именно тази роля я кара още по-дълбоко да осмисли липсата, която е преживяла. Но вместо да се вкопчи в нея, тя избира да продължи напред.
Историята ѝ не е просто разказ за сложни семейни отношения. Тя е пример как човек може да понесе тежестта, да я признае и да я пусне. Понякога най-голямата сила не е в това да получиш обяснение или извинение, а в това да намериш мир вътре в себе си.
