Тонът беше рязък. Думите – още по-рязки. Веселин Плачков не премълча това, което от години клокочи в артистичните среди. И този път го каза направо – проблемът не е само в липсата на пари, а в липсата на посока.
В телевизионен разговор по Нова телевизия актьорът постави под съмнение начина, по който държавата разпределя средствата за култура. Според него системата буксува, защото няма национална стратегия. Пари се отпускат, но без ясна визия какъв резултат трябва да донесат.
Плачков посочи, че в някои театри заплатите се бавят с години. Говори се за раздут щат – 7-8 души реално на сцена, а още 15 на ведомост. Публиката намалява, но разходите остават. И вместо да се търси решение, темата се прехвърля върху зрителите.
Актьорът не пропусна да спомене и служебния министър Найден Тодоров, като подчерта, че в рамките на кратък мандат трудно може да се изгради дългосрочна културна политика.
Най-силната му реакция обаче беше насочена към конкретни проекти, финансирани с държавни средства.
„Ако се дават пари за пиеси и филми, които развращават поколенията и показват нисък морал – защо държавата ги подкрепя?“, попита той.
Плачков даде пример с Италия, където по думите му няколко министерства работят в синхрон, за да привличат големи холивудски продукции в по-малки градове. Резултатът – международна реклама и икономически ефект.
„При нас няма такава координация. Ние финансираме филми за мутри и пърформанси с голи хора, които правят странни неща. Това ли трябва да получава подкрепа от данъците на хората?“, заяви той.
За него въпросът не е в единични примери, а в липсата на ясна цел. Културата трябва да знае какво прави – възпитава ли, провокира ли, носи ли икономическа полза. Но това трябва да бъде част от държавна политика, а не спорадично решение.
Иначе, по думите му, започва дълга битка за обяснение защо изкуството изобщо е необходимо.
