Иво Димчев отново привлече вниманието с участието си в „Като две капки вода“, но този път не само с артистичните си превъплъщения. Зад сценичната провокация той показа нещо много по-дълбоко – личната си история, изпълнена с изпитания, избори и оцеляване.
В откровен разговор артистът разкри, че зад ексцентричния му образ стои човек, който не се страхува да говори за най-трудните теми – болестта, самотата, липсата на дете и усещането да бъдеш неразбран.
По думите му, за по-широката публика това лице може да е ново, но хората, които следят творчеството му, отдавна знаят колко уязвим може да бъде чрез изкуството си.
Едно от най-силните му изпълнения в шоуто е било това на Емил Димитров. Причината – езикът и посланието, които докосват лични теми в живота му.
Димчев говори и за тема, която рядко се коментира открито – липсата на дете. Той признава, че не я възприема като болка, а по-скоро като съжаление.
„Ако имах възможност, нямаше да е едно дете, а поне пет“, споделя той.
Най-разтърсващата част от разказа му обаче е свързана със здравословната битка, през която е преминал преди години.
Димчев разкрива, че е бил сериозно болен и в един момент е решил да се върне в България, защото е усещал, че именно тук е мястото, където може да оцелее.
„Тялото ми ми казваше: върни ме там“, спомня си той.
Именно тази връзка с родното – със семейството, приятелите и местата от детството – се оказва решаваща.
„Върнах се и така оцелях“, казва артистът.
Той открито говори и за диагнозата ХИВ, като признава, че тя е променила начина, по който се грижи за себе си. Вместо да го сломи, го е направила по-внимателен и осъзнат.
Димчев споделя, че винаги е вярвал, че носи съдържание, което има значение, и че има отговорност да го предаде на хората чрез изкуството си.
В разговора той се връща и към трудни лични моменти, включително реакцията на майка му, когато е споделил за своята сексуална ориентация.
По думите му някои разговори изискват време, търпение и различен подход.
Артистът не крие, че често е бил по-добре приет в чужбина, отколкото в България. Но въпреки това никога не се е отказвал да търси връзка с родната публика.
„Неразбирането ми е носело болка, но не ме е демотивирало“, казва той.
За него сцената е място, което взима енергия, но и връща много – любов, признание и смисъл.
В крайна сметка Иво Димчев остава верен на едно – искреността.
„Моят най-голям коз е бил винаги искреността. За нея съм платил висока цена и не я заменям за нищо друго“, признава той.
