Иво Аръков най-накрая проговори открито за скандала, който го постави под прожекторите не заради талант, а заради обвинения и съмнения.
След като името му беше замесено в казуса с близо 400 хиляди евро финансиране, актьорът се оказа в центъра на сериозен обществен натиск. Въпреки това той е категоричен – тези пари така и не са стигнали до него.
По думите му цялата ситуация се е изкривила още в самото начало. Проектът е бил одобрен твърде късно, което е създало сериозни организационни проблеми. Липсвало е време за подготовка, договаряне с партньори и реално изпълнение.
Аръков признава, че са поели риск, надявайки се на положително развитие, което обаче не се е случило. Въпреки вложените средства, включително за реклама, резултатът не оправдал очакванията.
Най-големият проблем според него е, че обществото е останало с впечатление, че той вече разполага с тези средства.
„Не съм получил нито евро“, подчертава той, като допълва, че цялата ситуация се е превърнала в нещо като публичен съд без факти.
Аръков обяснява, че процесът по кандидатстване не е въпрос на лично убеждаване, а на конкретни критерии и точкуване. В случая художествената стойност дори не е била водеща, а по-скоро административни и технически условия.
Той подчертава и нещо важно – средствата по подобни програми не остават в страната, ако не бъдат използвани. Ако проектите не се реализират, парите се връщат обратно на европейско ниво.
В същото време актьорът разкрива, че комуникацията с институциите е била изключително трудна. Месеци наред не е имало отговори, обратна връзка или яснота какво се случва.
Това поставя не само него, но и други участници в програмата в тежка ситуация – с поети ангажименти, вложени средства и пълна несигурност.
Отрича и всякакви твърдения за политическа подкрепа. По думите му няма лични отношения с хора от властта и всичко е преминало през стандартната процедура.
Зад скандала обаче остава нещо по-дълбоко.
Аръков признава, че най-тежкият удар е по името му. Имиджът, който се гради с години, може да бъде разрушен за дни – особено когато вниманието се насочи към негативното.
„Виждам какво привлича интерес – скандалът, сривът, очернянето“, казва той и допълва, че това се случва не само в неговия случай, но и в културната среда като цяло.
Въпреки напрежението, той не крие, че има нужда от почивка. Признава, че преживяното е било сериозен стрес, а последствията тепърва ще се усещат.
Историята му остава пример колко бързо една тема може да се превърне в обществена буря – дори когато фактите все още не са изяснени.
